Лечение на замръзнало рамо

Замръзналото рамо рядко се повлиява от една процедура или от един универсален набор упражнения. В началото обикновено доминират болката и възпалителната активност в ставната капсула. По-късно болката постепенно отслабва, но капсулата остава свита и движението е силно ограничено. Затова една и съща лечебна програма може да бъде подходяща в определен период и прекалено агресивна или недостатъчна в друг.

Основната ми цел е да прекъсна кръга болка, защитно обездвижване и нарастваща скованост, като запазя рамото използваемо през дългия период на възстановяване. При един пациент това се постига с обяснение, обезболяване и правилно дозирани упражнения. При друг има смисъл от вътреставна кортикостероидна инжекция или хидродилатация. Част от пациентите стигат до манипулация под упойка или артроскопско освобождаване на ставната капсула.

Съвременните клинични препоръки подкрепят упражненията за обем на движение, движенията и мобилизациите, извършвани от терапевта, вътреставната кортикостероидна инжекция и съчетаването на инжекцията с рехабилитация. Изборът на лечение се приспособява към конкретния пациент.¹˒²

Преди лечението диагнозата трябва да е сигурна

Лечението има смисъл единствено при сигурна диагноза замръзнало рамо.

Описаният по-долу лечебен път се отнася главно за първичното замръзнало рамо — скованост без установена друга причина в самото рамо и без предхождаща травма, операция или продължително обездвижване. При вторична скованост след травма, счупване, хирургична намеса или продължително обездвижване допустимите движения и темпът на разтягане се съобразяват със заздравяването на костта, сухожилията и останалите засегнати структури. Упражнение, което е подходящо при първично замръзнало рамо, може да бъде преждевременно след определена операция.¹˒²

Как възниква адхезивният капсулит — възпаление и постепенно свиване на ставната капсула — как протича, с кои заболявания се свързва, как се поставя диагнозата и как се разграничава от другите причини за раменна болка и скованост, е разгледано подробно в основната статия за състоянието:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/zamraznalo-ramo-adheziven-kapsulit

Лечението се определя от раздразнимостта на рамото

На практика се ориентирам по раздразнимостта на рамото, вместо да разчитам единствено на календарната фаза. Рамо с висока раздразнимост боли силно в покой и през нощта, реагира на малко движение и остава болезнено дълго след натоварване. Рамо с ниска раздразнимост има по-слаба болка, усеща се предимно сковано и понася по-продължително разтягане.³

Ако болката е водещият проблем, първата задача е тя да бъде овладяна достатъчно, за да стане възможно спокойно ежедневно движение. Ако нощният сън се подобрява и рамото престава да реагира с часове след всяко упражнение, натоварването може постепенно да се увеличи. Ако болката вече е умерена, но пациентът остава силно ограничен при обличане, ресане или достигане зад гърба, по-голямо място заемат мобилизацията и разтягането на капсулата.

Този подход предпазва от две противоположни грешки. Първата е пълното щадене за седмици, което позволява на сковаността да напредне. Втората е насилственото раздвижване на силно болезнено рамо, след което пациентът губи сън и движение за ден или два. Упражненията в границите на поносимата болка се свързват с по-добър резултат от интензивната пасивна мобилизация и разтягането до болка.⁴ Това наблюдение не доказва, че всяка по-силна мобилизация е вредна. То показва защо интензитетът трябва да следва раздразнимостта на тъканите.

Упражненията трябва да поддържат движение, без да предизвикват продължително обостряне

В болезнения период използвам кратки и чести движения в поносим обем. Подходящи са лекото люлеене на отпуснатата ръка, плъзгането на ръката по маса и подпомогнатото повдигане с другата ръка или с пръчка. Външната ротация може да се упражнява с лакът до тялото, като движението спира при ясно усещане за опъване. Целта е рамото да преминава редовно през достъпния си обем и човекът да запази възможно най-много от ежедневната си функция.³

По време на упражнение е допустимо леко до умерено опъване. Острата пробождаща болка, защитното стягане на цялото тяло и необходимостта движението да бъде извършено със сила са сигнали за намаляване на амплитудата. Полезен ориентир е реакцията след заниманието. Ако рамото се успокои скоро и на следващата сутрин няма трайно влошаване, дозата вероятно е подходяща. Ако болката остане повишена с часове, наруши съня или движението на следващия ден е по-малко, натоварването е било прекомерно.³

Когато постоянната болка намалее, разтяганията могат да станат по-продължителни. Тогава се работи последователно върху повдигането на ръката, външната ротация и движението зад гърба. Промяната обикновено се измерва в седмици. Всекидневната кратка работа у дома е по-важна от отделна много тежка тренировка.

Укрепването има по-малка роля в началото. Силови упражнения върху силно болезнено и сковано рамо често увеличават раздразнението, без да решат ограничението на капсулата. Те се добавят постепенно, когато болката е по-стабилна и движението започва да се връща. Тогава вниманието се насочва към ротаторния маншон, мускулите около лопатката и задачите, които пациентът иска да възстанови. Укрепването може да облекчи болката и да подпомогне функцията; програмата се избира според състоянието на рамото.¹˒²

Общите принципи за безопасно възстановяване на движението и силата при различни причини за раменна болка са разгледани тук:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/uprazhnenia-bolka-ramo

Физиотерапията е процес на дозиране и проследяване

Добрата рехабилитация започва с измерване на движението, болката и ограниченията в ежедневието. След това се избира малък набор упражнения, които пациентът може да изпълнява правилно сам. При следващите посещения програмата се коригира според реакцията на рамото. Движенията и мобилизациите, извършвани от терапевта, могат да подпомогнат обема, особено когато болката вече позволява работа върху капсулата.¹˒²

Пасивните апаратни процедури могат временно да намалят болката при част от пациентите. Доказателствата за дълбока топлина, терапевтичен ултразвук и някои други физикални методи остават слаби или противоречиви.¹˒² Ако такава процедура позволява по-спокоен сън и по-качествено раздвижване, тя може да бъде помощна част от програмата. Ако седмици наред се правят само апарати, без измерима промяна в домашните упражнения и функцията, лечебният план се нуждае от преоценка.

Честотата на посещенията се определя от нуждата за обучение и промяна на програмата. Пациент, който изпълнява движенията точно и напредва предвидимо, може да се проследява през по-голям интервал. При силна болка, страх от движение, изразени компенсаторни движения на лопатката или след инжекционна процедура по-близкият контрол е по-полезен.

Медикаментите могат временно да улеснят движението

Нестероидните противовъзпалителни лекарства могат да намалят болката за ограничен период. Те не разширяват механично свитата капсула и не прекратяват самостоятелно заболяването. Изборът зависи от възрастта, заболяванията на стомаха, бъбреците и сърдечносъдовата система, приема на лекарства за разреждане на кръвта и останалата терапия.¹

Кратък курс кортикостероид през устата може да доведе до бързо облекчение, но ползата обикновено не се задържа след първите седмици. Същевременно системното лекарство засяга целия организъм. Поради възможните нежелани ефекти и краткотрайната полза не го използвам като рутинна първа стъпка.⁵

Ако болката е толкова силна, че нарушава съня въпреки разумно обезболяване, или ако пациентът не може да започне дори щадящо раздвижване, следващата преценка обичайно е за вътреставна процедура.

Кортикостероидната инжекция има най-ясен краткосрочен ефект върху болката

При замръзнало рамо кортикостероидът се поставя в гленохумералната става — основната раменна става между главата на раменната кост и лопатката. Целта е да се намали възпалителната активност в капсулата и да се отвори период, в който пациентът спи по-добре и може да се движи по-спокойно. Инжекцията не възстановява автоматично целия обем и след нея остава необходимостта от дозирано раздвижване.

След една вътреставна кортикостероидна инжекция болката и ограничението могат да намалеят по-бързо. Добавянето на рехабилитация ускорява възстановяването на движението, докато към края на първата година разликите между сравняваните подходи се изравняват.⁶ Актуалните клинични препоръки също подкрепят вътреставната инжекция за подобряване на болката и функцията и намират допълнителна полза от съчетаването ѝ с рехабилитация.¹˒² Това е лечение, което най-често ускорява ранния период, вместо да обещава мигновено и окончателно възстановяване.

При пациент със захарен диабет кортикостероидът може временно да повиши кръвната захар. Нужно е предварително уточнение как тя ще се проследява и кога да се потърси лекуващият лекар.

Различните видове раменни инжекции, местата им на приложение и реалистичните очаквания от тях са разгледани подробно в отделната статия:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/injekcionno-lechenie-ramo

Хидродилатацията разширява ставната капсула с течност

Хидродилатацията е процедура, при която игла се въвежда в гленохумералната става под образен контрол. След местен анестетик и обичайно кортикостероид постепенно се въвежда стерилен разтвор. Увеличаващият се обем разпъва свитата капсула. Процедурата съчетава противовъзпалителния ефект на кортикостероида с механично въздействие върху капсулата.

Хидродилатацията не представлява промиване на ставата и не извлича тъкан или „натрупвания“. По време на въвеждането пациентът усеща натиск и разпъване, понякога болка. Няма един общоприет обем или напълно еднакъв протокол. Използваните разтвори, достъпът до ставата и решението дали процедурата да се прекрати преди разкъсване на капсулата или да се допусне нейното разкъсване се различават в различните практики.

Хидродилатацията постига по-изразено, поне временно подобрение на функцията и пасивната външна ротация спрямо вътреставна кортикостероидна инжекция.⁷ Актуалните препоръки допускат хидродилатация с кортикостероид като лечебна възможност.¹˒² Затова представям процедурата като възможност за ускоряване на възстановяването при правилно подбран пациент, без гаранция за пълен или траен ефект.

Обсъждам хидродилатация, когато диагнозата е надеждна, движението остава съществено ограничено и болката или сковаността възпрепятстват напредъка въпреки подходяща рехабилитация. Тя може да се приложи и по-рано при силно болезнено рамо, ако целта е едновременно противовъзпалително лечение и разпъване на капсулата. Ако ограничението се дължи на изразена артроза, невъзстановимо разкъсване на ротаторния маншон или механична последица от счупване, очакваният ефект е различен и диагнозата трябва да се преразгледа.

След процедурата рамото може временно да бъде по-чувствително. Краткотрайно зачервяване на лицето и временно покачване на кръвната захар са възможни след кортикостероид. Макар рядко, инфекция може да възникне след всяка ставна инжекция. Силно нарастваща болка, зачервяване или затопляне около рамото и повишена температура налагат незабавен контакт с лекар.¹˒²˒⁷ Рехабилитацията обичайно се подновява скоро след процедурата. По-интензивната мобилизация може да е полезна; дозата се съобразява с болката, реакцията на рамото и конкретния протокол.⁷

При упорита болка може да се лекува и нервният път на болката

Когато болката остава основната пречка за раздвижването, може да се обсъди блокада на надлопатъчния нерв.¹˒²˒⁸ Тя не разширява директно капсулата. Ако болката намалее, но сковаността остане, движението трябва да бъде възстановявано целенасочено.

При продължителна раменна болка и сложни случаи мястото на блокадите и другите процедури е разгледано тук:

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/intervencionalno-lechenie-bolka-ramo

Захарният диабет променя очакванията и проследяването

При хората със захарен диабет замръзналото рамо по-често протича упорито. Данните насочват към по-неблагоприятни резултати по отношение на болката, движението и общата функция.⁹ Проследявам тези пациенти по-внимателно. Резултатът от лечението се преценява според действителния им напредък.

Ако пациентът има диабет, определяме реалистични междинни цели и следим тенденцията, вместо да чакаме месеци без измерване. Контролът на кръвната захар е важен за общото здраве и за безопасността около кортикостероидна процедура. Инжекцията не се изключва автоматично, но ползата, стойностите на кръвната захар в момента и планът за проследяване трябва да бъдат обсъдени предварително.

Напредъкът се оценява по функция, болка и движение

Резултатът не се оценява само по градусите на повдигане. В началото важен напредък е възстановяването на съня, намаляването на пристъпите от остра болка и възможността човек да използва ръката близо до тялото. След това очаквам постепенно подобрение при обличане, лична хигиена, достигане до шкаф и работа на височината на рамото. Измерването на външната ротация и повдигането показва дали капсулното ограничение действително се променя.

Ако болката намалява, но обемът още изостава, лечебният план може да продължи с по-активна работа върху сковаността. Ако движението и функцията са напълно непроменени след правилно изпълнявана програма, проверявам диагнозата, придържането към упражненията и наличието на диабет или друго състояние, което забавя възстановяването. Ако болката нараства, появи се истинска мускулна слабост или картината стане нетипична, търся съседна или допълнителна причина.

Полезният контролен интервал зависи от тежестта и предприетото лечение. След промяна на упражненията или медикаментите са нужни няколко седмици, за да се види тенденция. След инжекция или хидродилатация ранният контрол оценява болката и безопасността, а последващият — дали полученият прозорец е довел до функционален напредък. Единичен добър или лош ден не е достатъчен за смяна на целия план.

Кога се обсъжда операция

Оперативно лечение се обсъжда при тежко и продължително ограничение, което продължава да пречи на съня, самообслужването или работата въпреки последователно проведена нехирургична програма. Преди това трябва да са потвърдени диагнозата и причината за липсата на напредък. Самото изтичане на определен брой месеци не е достатъчно показание. Значение имат тежестта на ограниченията, тенденцията при проследяване, проведените лечения, рисковете и целите на пациента.

Манипулацията под упойка представлява контролирано раздвижване на рамото, докато пациентът е под анестезия. Целта е свитата капсула да бъде разтегната или частично разкъсана. Възможните усложнения включват счупване на раменната кост, изкълчване, увреждане на ротаторния маншон и кървене в ставата. Актуалните препоръки намират недостатъчно доказателства за превъзходство и поставят вътреставната кортикостероидна инжекция преди манипулацията в стъпаловидния лечебен път.¹˒²

Артроскопското освобождаване на ставната капсула позволява на хирурга под зрителен контрол да пререже избрани стегнати части на капсулата. След процедурата е необходима ранна и последователна рехабилитация, защото постигнатото движение трябва да бъде запазено. Методът носи общите рискове на операцията и анестезията.

При тежко замръзнало рамо нито структурираната рехабилитация с кортикостероидна инжекция, нито манипулацията под упойка, нито артроскопското освобождаване дават трайно предимство пред другите по болка и функция след първата година. Сериозни усложнения са отчетени след артроскопско освобождаване и след манипулация под упойка, но не и при структурираната рехабилитация; след артроскопско освобождаване обаче по-малко пациенти се нуждаят от последващо лечение.¹⁰ Това не прави методите равностойни по скорост на възстановяване, натоварване, риск или цена. Тези данни подкрепят стъпаловиден избор: първо лечение с по-малък риск, а операция при устойчиво ограничение и неприемлива загуба на функция.

Колко време продължава възстановяването

Замръзналото рамо обичайно се развива и възстановява бавно. Болката може да започне да се променя в рамките на седмици след подходяща инжекция и рехабилитация, докато възстановяването на движението често изисква месеци. При част от пациентите общото протичане продължава една до три години, а понякога остава известна загуба на движение.¹˒² Лечението цели да направи този период по-поносим, да ускори функционалното възстановяване и да разпознае навреме пациентите, при които естественият ход не е достатъчен.

Ако всяка седмица има малък функционален напредък, но движението още не е нормално, това обикновено е основание програмата да продължи и постепенно да се надгражда. Ако след няколко последователни оценки няма промяна, се обсъжда следващото стъпало — корекция на рехабилитацията, вътреставна инжекция, хидродилатация, процедура за контрол на болката или хирургична оценка. Правилното решение зависи от това коя пречка доминира в конкретния момент: активната болка, свитата капсула, съпътстващо заболяване или друга диагноза.

Въпроси и отговори

Трябва ли да раздвижвам рамото въпреки болката?

Да, но без насилване. Леко до умерено опъване е приемливо. Силна болка, нарушен сън или по-малък обем на следващия ден показват, че натоварването трябва да се намали.³˒⁴

Колко пъти дневно се правят упражненията?

Обикновено предпочитам кратки серии няколко пъти дневно пред една продължителна и болезнена сесия. Точната честота зависи от състоянието на рамото, избраните упражнения и реакцията след тях. Програмата трябва да бъде демонстрирана и коригирана индивидуално.³

Кога кортикостероидната инжекция има най-голям смисъл?

Най-често я обсъждам, когато активната болка нарушава съня и блокира дори щадящото раздвижване. Целта е ранно облекчение, което да позволи възстановяването да продължи; самата инжекция не връща автоматично целия обем.¹˒²˒⁶

Хидродилатацията същото ли е като обикновена ставна инжекция?

И при двете процедури лекарството се въвежда в основната раменна става. При хидродилатацията се добавя по-голям обем стерилен разтвор с цел капсулата да бъде разпъната. Възможна е допълнителна полза за движението и функцията, но тя не е еднаква при всички и може да бъде временна.¹˒²˒⁷

Болезнена ли е хидродилатацията?

По време на въвеждането може да има усещане за натиск, разпъване и кратка болка. Местният анестетик намалява дискомфорта. След процедурата рамото може временно да бъде по-чувствително. Силно нарастваща болка, зачервяване, затопляне или повишена температура изискват незабавен контакт с лекар.⁷

Може ли замръзналото рамо да премине без инжекция или операция?

Да. При наличие на постепенен функционален напредък лечението може да продължи с обучение, подходящо обезболяване и упражнения. Инжекция или хидродилатация се обсъжда, когато болката и сковаността блокират възстановяването или е необходимо по-бързо овладяване на симптомите.¹˒²

Колко време трябва да се изчака преди операция?

Няма еднакъв срок за всички. Операция се обсъжда, когато диагнозата е сигурна, ограничението е тежко, проведено е последователно нехирургично лечение и при няколко поредни оценки липсва приемлив напредък. Решението се основава на функцията, болката, рисковете и целите на пациента, както и на проведените до момента процедури.

Ще се върне ли напълно движението?

При много пациенти движението и функцията се възстановяват до добро или много добро ниво. Пълният обем не е гарантиран, особено при дълго протичане, захарен диабет или съпътстващо раменно заболяване. По-важният ранен ориентир е дали човекът спи по-добре и постепенно възстановява конкретните ежедневни действия, които преди са били невъзможни.

Библиография

1. Lee BC, Kim BS, Lee BJ, et al. Clinical Practice Guidelines for Diagnosis and Non-Surgical Treatment of Primary Frozen Shoulder. Annals of Rehabilitation Medicine. 2025;49(3):113–138. doi:10.5535/arm.250057.

2. Rupani N, Gwilym SE; BESS Frozen Shoulder Working Group. British Elbow and Shoulder Society patient care pathway: Frozen shoulder. Shoulder & Elbow. 2025;17(4):351–363. doi:10.1177/17585732251335955.

3. Kelley MJ, Shaffer MA, Kuhn JE, Michener LA, Seitz AL, Uhl TL, Godges JJ, McClure PW. Shoulder pain and mobility deficits: adhesive capsulitis. Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy. 2013;43(5):A1–A31. doi:10.2519/jospt.2013.0302.

4. Diercks RL, Stevens M. Gentle thawing of the frozen shoulder: a prospective study of supervised neglect versus intensive physical therapy in seventy-seven patients with frozen shoulder syndrome followed up for two years. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2004;13(5):499–502. doi:10.1016/j.jse.2004.03.002.

5. Buchbinder R, Green S, Youd JM, Johnston RV. Oral steroids for adhesive capsulitis. Cochrane Database of Systematic Reviews. 2006;(4):CD006189. doi:10.1002/14651858.CD006189.

6. Carette S, Moffet H, Tardif J, et al. Intraarticular corticosteroids, supervised physiotherapy, or a combination of the two in the treatment of adhesive capsulitis of the shoulder: a placebo-controlled trial. Arthritis & Rheumatism. 2003;48(3):829–838. doi:10.1002/art.10954.

7. Poku D, Hassan R, Migliorini F, Maffulli N. Efficacy of hydrodilatation in frozen shoulder: a systematic review and meta-analysis. British Medical Bulletin. 2023;147(1):121–147. doi:10.1093/bmb/ldad018.

8. Bennett J, Patel N, Nantha-Kumar N, Phillips V, Nayar SK, Kang N. Assessing the effectiveness of suprascapular nerve block in the treatment of frozen shoulder. The Bone & Joint Journal. 2025;107-B(1):19–26. doi:10.1302/0301-620X.107B1.BJJ-2024-0644.R1.

9. Dyer BP, Burton C, Rathod-Mistry T, Blagojevic-Bucknall M, van der Windt DA. Diabetes as a Prognostic Factor in Frozen Shoulder: A Systematic Review. Archives of Rehabilitation Research and Clinical Translation. 2021;3(3):100141. doi:10.1016/j.arrct.2021.100141.

10. Rangan A, Brealey SD, Keding A, et al.; UK FROST Study Group. Management of adults with primary frozen shoulder in secondary care (UK FROST): a multicentre, pragmatic, three-arm, superiority randomised clinical trial. The Lancet. 2020;396(10256):977–989. doi:10.1016/S0140-6736(20)31965-6.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 19.09.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със състоянието на протезата, костния запас, меките тъкани, наличието или отсъствието на инфекция, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.