Изтръпване на малкия пръст: притиснат лакътен нерв в лакътя или в китката
Изтръпването на малкия пръст и на половината от безименния рядко започва внезапно. Обикновено се появява нощем, когато спите със свита ръка, или докато държите телефона до ухото със свит лакът, и отминава, щом раздвижите ръката. При някои хора към него се добавя болка от вътрешната страна на лакътя, а по-късно и непохватност: копчетата се закопчават трудно, предметите се изплъзват, малкият пръст остава встрани от останалите.
Най-честата причина за тази картина е притиснат лакътен нерв (nervus ulnaris), който се нарича още улнарен нерв. Притискането най-често е в лакътя, в така наречения кубитален тунел, а по-рядко в китката, в канала на Гийон. Мястото може да се определи с преглед и изследвания, а от него зависи и лечението.
Когато изтръпват палецът, показалецът и средният пръст, най-често е притиснат друг нерв, медианният, в карпалния канал.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/karpalen-kanal-sindrom
Кога изтръпването на ръката не бива да се изчаква
Изтръпването на ръката не бива да се изчаква, когато е внезапно, когато е придружено от други неврологични оплаквания или когато слабостта в ръката бързо нараства. Внезапно изтръпване или слабост на ръката, заедно с изкривяване на лицето, затруднен говор или слабост на крака от същата страна, може да е признак на инсулт. В такъв случай трябва веднага да се обадите на 112, без да чакате оплакванията да отминат.
Друга сериозна ситуация е изтръпване и непохватност на двете ръце едновременно, към които се добавя несигурна походка. Подобна комбинация може да означава притискане на гръбначния мозък в шийния отдел. Тя изисква спешен преглед, защото продължителното притискане на гръбначния мозък може да остави трайни последици.
Бързо нарастващата слабост в ръката и видимото изтъняване на мускулите между пръстите налагат преглед без отлагане, макар да не са спешни в смисъла на първите две ситуации. При пушач с болка в рамото и по вътрешната страна на ръката, който отслабва без причина или забелязва, че клепачът от същата страна пада, е нужно изследване без отлагане. Рядко причината в такъв случай е процес във върха на белия дроб, който притиска нервите на ръката. Изтръпване, появило се след удар, падане или счупване в областта на лакътя, също се преглежда без отлагане, защото нервът може да е увреден при самата травма.
Тези ситуации са редки. В повечето случаи изтръпването на малкия пръст се дължи на притиснат нерв. Това състояние се развива бавно и оставя време за спокойна диагноза.
Лакътният нерв: пътят от шията до малкия пръст
Лакътният нерв започва от долните нервни корени на шията и стига до малкия пръст, като по пътя си минава през две тесни места, в лакътя и в китката, където най-често бива притиснат. Той се образува от влакна на осмия шиен и първия гръден нервен корен и слиза по вътрешната страна на мишницата. По целия този път нервът може да бъде засегнат, но най-уязвим е там, където минава между кост и плътни фиброзни връзки.
В лакътя нервът минава зад вътрешния израстък на раменната кост (epicondylus medialis), костната издатина, която напипвате от вътрешната страна на лакътя. Там той лежи почти непосредствено под кожата и затова удар точно в тази точка пуска „ток“ към малкия пръст. След това нервът навлиза в кубиталния тунел (cubital tunnel), тесен канал зад вътрешния израстък на раменната кост, покрит с фиброзна връзка. На изхода от тунела минава между двете глави на лакътния сгъвач на китката (musculus flexor carpi ulnaris) и продължава в предмишницата.
В предмишницата нервът отделя клонове за мускулите, които свиват китката и последните два пръста, и клон за кожата на гърба на ръката откъм малкия пръст. Този кожен клон се отделя обикновено няколко сантиметра над китката и не минава през канала на Гийон. Тази подробност помага да се разбере дали нервът е притиснат в лакътя или в китката.
В китката нервът влиза в канала на Гийон (Guyon’s canal), тясно пространство между граховидната кост (os pisiforme) и кукичката на куковидната кост (os hamatum). Там той се разделя на повърхностен клон, който осигурява усещането в малкия пръст и в половината от безименния, и на дълбок двигателен клон. Двигателният клон управлява малките мускули на ръката, които разтварят и събират пръстите, прибират палеца към показалеца и стабилизират щипката и захвата. От тях зависят финните движения, като закопчаване, писане и работа с дребни предмети.
Свиването на лакътя дразни нерва по два начина едновременно. При свиване нервът се опъва около вътрешния израстък на раменната кост като въже около макара, а покривът на кубиталния тунел се обтяга и пространството в него намалява. Така нервът едновременно се разтяга и притиска, а кръвоснабдяването му временно намалява. Ако лакътят остане свит дълго, например по време на сън или при продължителен разговор по телефона, нервът отговаря с изтръпване.
Кубитален тунел: когато нервът е притиснат в лакътя
Притискането на лакътния нерв в лакътя, наричано синдром на кубиталния тунел, е второто по честота притискане на нерв след карпалния канал. Типичното оплакване е изтръпване на малкия пръст и на половината от безименния откъм малкия пръст. Изтръпването често обхваща и гърба на ръката от тази страна, както и вътрешния ръб на дланта.
Оплакванията се засилват при свит лакът. Хората описват изтръпване при разговор по телефона, при шофиране с ръка на волана или на вратата, при опиране на лакътя на бюрото или сутрин, след като са спали с ръка под главата. Нерядко има и болка или парене от вътрешната страна на лакътя, понякога с излъчване надолу по предмишницата.
С времето, ако притискането продължава, страдат и двигателните влакна на нерва. Ръката става непохватна, закопчаването на копчета, писането, отварянето на буркан и завъртането на ключ стават по-трудни, а предметите се изплъзват. Малкият пръст може да остане леко отделен от безименния и да не се долепя до него. Мускулът между палеца и показалеца на гърба на ръката изтънява и на мястото му се оформя вдлъбнатина, а захватът и щипката отслабват. Тези признаци показват, че нервът страда отдавна, и не бива да се пренебрегват.
Причините най-често са свързани с начина, по който използваме лакътя. Продължителното свиване и опирането на вътрешната страна на лакътя върху твърда повърхност притискат нерва директно. При някои хора нервът не стои стабилно зад вътрешния израстък на раменната кост, а при свиване се изплъзва напред върху него и обратно, което го дразни при всяко движение. Стари счупвания в областта на лакътя, артроза с костни израстъци и промени във формата на лакътя след травма стесняват пространството около нерва. Диабетът прави нервите по-уязвими към натиск и при него оплакванията могат да се появят по-рано.
При прегледа се търсят няколко признака, които могат да се опишат с прости думи. Признакът на Тинел е положителен, когато лекото почукване по нерва зад вътрешния израстък на раменната кост пуска ток към малкия пръст. При теста със свиване на лакътя ръката се задържа плътно свита и появата или засилването на изтръпването говори за лакътя. Признакът на Фромент проверява мускула, който прибира палеца: когато задържате лист хартия между палеца и показалеца, а някой се опитва да го издърпа, при отслабнал мускул върхът на палеца се свива, за да компенсира. Признакът на Вартенберг описва малкия пръст, който остава отделен и не може да се долепи до безименния.
Канал на Гийон: когато нервът е притиснат в китката
Притискането на лакътния нерв в китката, в канала на Гийон, е по-рядко от това в лакътя и обикновено има конкретна механична причина. Най-честата причина е ганглиевата киста, доброкачествено мехурче с желеобразна течност, което тръгва от съседна става или сухожилна обвивка и заема място в тесния канал. Тя може да не се вижда и да не се напипва, защото лежи дълбоко.
Друга група причини е продължителният или повтарящ се натиск върху основата на дланта откъм малкия пръст. При колоездачи, които дълго се опират на кормилото, нервът се притиска от дръжките и затова състоянието понякога се нарича колоездачна парализа. Работата с инструменти, които натискат дланта или вибрират, например пневматичен къртач, може да увреди и лакътната артерия, която минава до нерва, и в нея да се образува съсирек. Счупване на кукичката на куковидната кост след падане върху дланта или при спортове със стик, бухалка или ракета също може да притисне нерва, а самото счупване често се открива късно.
Отличителният белег е, че кожата на гърба на ръката откъм малкия пръст обикновено не е засегната. Клонът за нея се отделя още в предмишницата и не минава през канала, затова при притискане в китката той не страда. Когато малкият и безименният пръст изтръпват откъм дланта, а гърбът на ръката е с нормално усещане, източникът по-вероятно е в китката.
Каналът на Гийон условно се разделя на три зони и картината зависи от това къде точно е натискът. Притискане преди разделянето на нерва дава и изтръпване, и слабост. Когато е засегнат само дълбокият двигателен клон, може да има слабост и изтъняване на мускулите на ръката без никакво изтръпване, което понякога затруднява разпознаването. Притискането само на повърхностния клон дава изтръпване без слабост. Тези разлики обясняват защо при някои хора единственото оплакване е отслабналата ръка.
Лакът, китка или шия: как се разграничава източникът
Мястото на притискането най-често може да се определи още по оплакванията и прегледа, а изследванията го потвърждават. Най-полезният ориентир е кожата на гърба на ръката откъм малкия пръст. При притискане в лакътя тя обикновено изтръпва заедно с пръстите, докато при притискане в канала на Гийон обикновено е с нормално усещане.
Помага и мястото, където почукването по нерва пуска ток. Ток при почукване зад вътрешния израстък на раменната кост говори по-скоро за лакътя, а ток при почукване в основата на дланта откъм малкия пръст говори по-скоро за китката. Значение има и позата: оплакванията от лакътя се засилват при свит лакът, а тези от китката по-често се свързват с натиск върху дланта.
Шията е следващият важен източник. Болка във врата, болка, която се спуска по цялата ръка, изтръпване и по вътрешната страна на предмишницата и оплаквания, които се променят при движение на главата, говорят по-скоро за засегнат нервен корен в долната част на шийния отдел. Кожата по вътрешната страна на предмишницата не се обслужва от лакътния нерв, а от отделен нерв, който произхожда от същите корени. Затова изтръпването там насочва търсенето нагоре, към шията или към нервния сноп над ключицата.
Как се различава болката, която тръгва от шията, от болката, която тръгва от рамото, е разгледано подробно в отделна статия.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-ramo-ili-vrat
Честа причина за притискане на шиен нервен корен е дисковата херния, при която част от междупрешленния диск притиска корена.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Изтръпването на палеца, показалеца и средния пръст идва най-често от медианния нерв и карпалния канал, а не от лакътния нерв. Безименният пръст е полезен ориентир, защото се обслужва от двата нерва: ако изтръпва половината му откъм средния пръст, по-вероятен е медианният нерв, а ако изтръпва половината откъм малкия пръст, по-вероятен е лакътният. Когато изтръпват двете ръце и стъпалата, започвайки от пръстите, причината по-скоро е полиневропатия, тоест засягане на много нерви едновременно, например при диабет.
Нервът може да бъде притиснат и на повече от едно място едновременно, например в шията и в лакътя или в лакътя и в китката. Възможно е и притиснат лакътен нерв да се съчетава с карпален канал. Ако се лекува само едното място, оплакванията може да не отминат напълно, затова прегледът обхваща целия път на нерва.
Накрая, не всяка непохватност на ръката идва от нерв. Болката от вътрешната страна на лакътя без изтръпване може да е от сухожилията, които се залавят за вътрешния израстък на раменната кост. Свиването на безименния и малкия пръст към дланта без изтръпване е характерно за болестта на Дюпюитрен, а засичането и щракането на пръст при свиване е признак на щракащ пръст.
Как изглежда постепенното свиване на пръстите при болестта на Дюпюитрен, е показано в клиничен случай от практиката.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/klinichni-sluchai-ot-praktikata/dupuitren
Ако пръстът не изтръпва, а засича и щраква при свиване, проблемът е в сухожилието, а не в нерва.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/shtrakash-prast-stenozirasht-tenosinovit-raka
Как се поставя диагнозата
Диагнозата се поставя от съчетанието на разговор, преглед, ехография и изследване на нервната проводимост, а не от едно-единствено изследване. Разговорът изяснява кои пръсти изтръпват, кога и при каква поза, от колко време, дали има болка във врата, травма, диабет или работа с натиск върху лакътя или дланта. При прегледа се проверяват усещането в пръстите и на гърба на ръката, силата на малките мускули, признаците на Тинел, Фромент и Вартенберг, движенията в шията и рефлексите.
При притиснат лакътен нерв рутинно използвам две изследвания: ехография на нерва и изследване на нервната проводимост с електромиография. Ехографията показва дебелината на нерва и мястото, където той се задебелява над притискането. Разликата между притиснат и здрав нерв е най-изразена в областта на вътрешния израстък на раменната кост. В обобщение на четиринадесет проучвания площта на напречния срез на здравия лакътен нерв рядко надхвърля 10 квадратни милиметра и тази стойност се използва като ориентир за притискане.
Ехографията се прави и в движение: при свиване на лакътя се вижда дали нервът се изплъзва напред върху вътрешния израстък на раменната кост. В китката тя открива ганглиева киста, промени в лакътната артерия или други образувания, които притискат нерва.
Изследването на нервната проводимост (измерване на скоростта, с която нервът провежда сигнала) и електромиографията (запис на електрическата активност на мускулите) потвърждават мястото на притискането и показват колко тежко е засегнат нервът. Именно тежестта е един от основните ориентири при избора между лечение без операция и операция. Изследването разграничава също притискането в лакътя от това в китката, от засягане на шиен корен и от полиневропатия.
В началото, когато оплакванията са предимно изтръпване, изследването на проводимостта може да е нормално, а оплакванията да са съвсем реални. Това не означава, че проблемът е измислен, а че нервът все още не е увреден в степен, която изследването улавя. В такива случаи решението се взема по клиничната картина и ехографията, а изследването се повтаря, ако симптомите продължат.
Рентгенографията на лакътя има смисъл при стари счупвания, деформация или артроза, които могат да стесняват пространството около нерва. При съмнение за счупване на кукичката на куковидната кост стандартните рентгенови снимки често не я показват добре и по-точна е компютърната томография. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е изследване по изключение: досега не ми се е налагало да го назначавам, за да поставя диагнозата при притиснат лакътен нерв в лакътя или в китката.
Лечение без операция
При лека и умерена форма лечението започва без операция и цели нервът да бъде освободен от натиска и разтягането, които го дразнят. Първата стъпка е промяната на навиците: лакътят да не стои дълго свит, да не се опира с вътрешната си страна на твърди повърхности, а нощем ръката да не остава плътно свита под главата. Обобщението на Cochrane от 2025 г. посочва, че при лека форма указанията кои движения и пози да се избягват могат да намалят оплакванията, макар данните да идват от едно малко проучване.
Нощната шина или кърпа, увита около лакътя, която не позволява пълното му свиване по време на сън, е част от лечението, което прилагам. В единственото рандомизирано проучване добавянето на шина или на упражнения за плъзгане на нерва не е дало допълнителна полза пред самите указания. За човек, който неволно спи с плътно свита ръка, шината е практичен начин указанията да се спазват и през нощта, когато волята не помага.
При притискане в канала на Гийон първата стъпка е да се премахне натискът върху основата на дланта. Помагат ръкавици с подплънки при колоездене, по-честа смяна на хвата на кормилото, инструменти с меки дръжки и почивки при работа с вибриращи машини. Данните за лечение без операция при канала на Гийон като цяло са оскъдни, а когато причината е киста или счупване, тя трябва да бъде отстранена.
Перинервната инжекция, при която под ехографски контрол около нерва се поставя лекарство, е друга възможност, която прилагам. Когато в нея се използва кортикостероид (противовъзпалително лекарство, сходно с хормоните на надбъбречната жлеза), трябва да се знае, че рандомизирано проучване с ехографски водена инжекция в лакътя не показва полза спрямо плацебо (неактивен разтвор) на третия месец. В обобщението на Cochrane от 2025 г. доказателствата за кортикостероидната инжекция са оценени като много несигурни.
Ехографски водена хидродисекция
Хидродисекцията (отделяне на нерва от околните тъкани с течност) е метод, който прилагам при притиснат лакътен нерв, в лакътя или в канала на Гийон според мястото на притискането. Под ехографски контрол тънка игла се води до нерва и около него се въвежда 5% декстроза (разтвор на глюкоза). Целта е нервът да се отдели от тъканите, които го притискат, и да се плъзга по-свободно при движение. Процедурата се повтаря веднъж седмично, обикновено две или три процедури, а броят им зависи от това как се променят оплакванията.
Доказателствата при лакътния нерв са по-ограничени, отколкото при карпалния канал. В систематичен преглед от 2021 г. от десет проучвания с ехографски водена хидродисекция девет са при карпален канал и само едно при лакътния нерв в лакътя. Обобщението на Cochrane от 2025 г. описва едно рандомизирано проучване, в което инжекцията с декстроза около нерва вероятно намалява болката в сравнение с физиологичен разтвор при краткосрочно проследяване, и друго, в което декстрозата и кортикостероидът дават сходно подобрение до шестия месец. За канала на Гийон данните са още по-оскъдни.
Хидродисекцията не премахва механична причина. Нерв, който се изплъзва напред при всяко свиване, костен израстък след старо счупване или киста в канала на Гийон остават на мястото си и след процедурата. Затова тя има най-голям смисъл при лека и умерена форма без такава причина, а при изразена слабост и тежка находка на изследването не бива да отлага операцията.
Хидродисекцията и другите ехографски водени процедури са част от раздела „Терапия на болката“.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Защо лечението се избира според мястото и причината на проблема, а не само според силата на болката, е обяснено в статията за подхода към лечението на болката.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Кога се налага операция
Операция се налага, когато нервът показва признаци на трайно увреждане или когато оплакванията не отминават въпреки правилно проведеното лечение без операция. Такива признаци са постоянната слабост в ръката, изтъняването на малките мускули, постоянното, а не само позиционно изтръпване и тежката находка на изследването на нервната проводимост. В тези случаи продължителното изчакване не е безобидно, защото нерв, който дълго е притиснат, губи част от способността си да се възстанови.
Оперирам сам и кубиталния тунел, и канала на Гийон. В лакътя операцията има два основни варианта и прилагам и двата. При простото освобождаване на място се разрязват фиброзните структури, които притискат нерва, а той остава в естественото си легло. При преместването на нерва напред (транспозиция) той се освобождава и се поставя пред вътрешния израстък на раменната кост, където при свиване на лакътя вече не се разтяга.
Обобщението на Cochrane от 2025 г., включващо 15 рандомизирани проучвания, показва, че простото освобождаване и преместването на нерва дават сходно подобрение на функцията и сходен брой усложнения, включително при тежко засегнат нерв. Преместването обаче е по-голяма намеса, защото нервът се изважда от естественото си легло и се поставя на ново място. Затова, когато е възможно, предпочитам простото освобождаване, а преместването оставям за случаите, в които то не е достатъчно. През последните години простото освобождаване се прилага все по-често, а прегледът на Cochrane не открива съществена разлика и между отворената операция и ендоскопската, при която нервът се освобождава през малък разрез с помощта на камера.
В канала на Гийон операцията се състои в освобождаване на нерва по цялата дължина на канала, включително на дълбокия двигателен клон, и в отстраняване на причината, например ганглиевата киста. Когато нервът е притиснат от образувание в канала, операцията е основният метод на лечение. Тя е решение и когато оплакванията продължават въпреки премахването на натиска върху дланта.
Възстановяването след операцията следва логиката на нерва. Изтръпването и нощните оплаквания обикновено намаляват по-рано, а силата в ръката се връща по-бавно, защото нервните влакна трябва да израснат отново до мускулите. Когато нервът е бил притиснат дълго и мускулите вече са изтънели, възстановяването може да бъде непълно. Затова времето има значение: операцията е най-полезна, когато се направи, преди увреждането да стане трайно.
Какво можете да направите сами
Повечето неща, които помагат, са свързани с това лакътят да прекарва по-малко време свит и под натиск. За разговори по телефона използвайте слушалки или високоговорител, вместо да държите телефона до ухото със свит лакът. При шофиране не опирайте лакътя на вратата, а на бюрото подложете нещо меко или преместете ръката така, че вътрешната страна на лакътя да не носи тежест.
Нощем се стремете ръката да остава по-изправена. Ако се събуждате със свит лакът под главата, кърпа, увита около лакътя, ограничава пълното свиване и може да е достатъчна. При работа на компютър поставете клавиатурата и мишката така, че лакътят да не е свит под остър ъгъл, и правете кратки почивки, в които изпъвате ръката.
Ако карате велосипед, ръкавиците с подплънки и смяната на хвата на кормилото на всеки няколко минути намаляват натиска върху основата на дланта. При работа с инструменти изберете меки дръжки и правете почивки, особено ако машината вибрира. Тези мерки не заместват прегледа, когато има слабост, но при лека форма често са в основата на подобрението.
Кога да потърсите лекар
Преглед е нужен, когато изтръпването не отминава за няколко седмици въпреки промяната на навиците, когато се появи слабост или непохватност в ръката или когато забележите изтъняване на мускулите между палеца и показалеца. Същото важи, когато оплакванията започнат след травма на лакътя или когато не сте сигурни дали източникът е в лакътя, в китката или в шията. На прегледа е полезно да кажете кои точно пръсти изтръпват, при каква поза и откога, както и дали имате диабет или болка във врата. Ситуациите, които изискват спешна помощ, са описани в началото на статията.
Често задавани въпроси
Защо ми изтръпват малкият и безименният пръст?
Най-честата причина е притиснат лакътен нерв, който осигурява усещането в малкия пръст и в половината от безименния. Нервът най-често е притиснат в лакътя, по-рядко в китката. Подобни оплаквания може да даде и нервен корен в шията, затова мястото трябва да се уточни.
Защо изтръпването е по-силно нощем?
По време на сън много хора държат лакътя плътно свит, често под главата или под възглавницата. При свиване нервът се разтяга и притиска в кубиталния тунел, а кръвоснабдяването му намалява. Когато това продължи часове, ръката изтръпва и човек се събужда.
Как да разбера дали проблемът е в лакътя или в шията?
Болка във врата, болка по цялата ръка и изтръпване по вътрешната страна на предмишницата говорят за шията. Засилване при свит лакът и ток при почукване зад вътрешния израстък на раменната кост говорят за лакътя. Окончателно мястото се уточнява с изследване на нервната проводимост.
Опасно ли е изтръпването на малкия пръст?
В повечето случаи не е опасно, но не бива да се пренебрегва, ако продължава. Продължителното притискане може да доведе до трайна слабост и изтъняване на мускулите на ръката. Внезапното изтръпване заедно с изкривяване на лицето или затруднен говор изисква незабавно обаждане на 112.
Помага ли шината за нощта?
Шината не позволява на лакътя да се свива плътно по време на сън и така намалява нощното притискане на нерва. В проучванията тя не е дала допълнителна полза пред самите указания за избягване на свиването.
Помагат ли инжекциите?
Кортикостероидната инжекция в лакътя не е показала полза спрямо плацебо в рандомизирано проучване. Ехографски водената инжекция с 5% декстроза около нерва има обнадеждаващи, но все още ограничени данни. Инжекциите имат смисъл при лека и умерена форма и не заместват операцията, когато нервът вече е тежко засегнат.
Кога е нужна операция?
Операция е нужна при постоянна слабост, изтъняване на мускулите на ръката, тежка находка на изследването на нервната проводимост или когато оплакванията не отминават въпреки лечението без операция. В канала на Гийон тя е основният метод, когато нервът е притиснат от киста или друго образувание.
Ще се възстанови ли силата в ръката?
Силата се възстановява по-бавно от усещането, защото нервните влакна трябва да израснат отново до мускулите. Колкото по-кратко е било притискането, толкова по-добри са шансовете за пълно възстановяване. При дълго притискане и изтънели мускули възстановяването може да е непълно.
Свързани статии
При изтръпване на палеца, показалеца и средния пръст е полезна статията за карпалния канал.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/karpalen-kanal-sindrom
Когато не е ясно дали болката тръгва от рамото или от шията, тази статия помага да се подредят признаците.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-ramo-ili-vrat
При болка във врата, която слиза по ръката, е полезно да прочетете и за дисковата херния.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diskova-hernia-grabnachen-stalb
Останалите статии за притиснати нерви са събрани в раздела „Терапия на болката“.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Общата логика на лечението на болката е описана в статията за подхода към него.
Прочетете тук: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Използвани източници
Treatment for ulnar neuropathy at the elbow. Caliandro P, La Torre G, Padua R, Giannini F, Reale G, Padua L. Cochrane Database of Systematic Reviews. 2025, Issue 4, CD006839. Цитирано за: второто по честота притискане на нерв след карпалния канал; ефекта на указанията, нощната шина и упражненията; кортикостероидната и декстрозната инжекция; сравнението между простото освобождаване и преместването на нерва и между отворената и ендоскопската операция.
Corticosteroid injection in patients with ulnar neuropathy at the elbow: a randomized, double-blind, placebo-controlled trial. van Veen KEB и съавт. Muscle & Nerve. 2015;52(3):380-385. Цитирано за: липсата на полза от ехографски водената кортикостероидна инжекция спрямо плацебо на третия месец.
Perineural dextrose and corticosteroid injections for ulnar neuropathy at the elbow: a randomized double-blind trial. Chen LC, Ho TY, Shen YP и съавт. Archives of Physical Medicine and Rehabilitation. 2020;101(8):1296-1303. Цитирано за: сходното подобрение след инжекция с 5% декстроза и с кортикостероид около лакътния нерв до шестия месец.
Effect of Perineural Dextrose Injection on Ulnar Neuropathy at the Elbow: A Randomized, Controlled, Double-Blind Study. Mansiz-Kaplan B и съавт. Archives of Physical Medicine and Rehabilitation. 2022. Цитирано за: намаляването на болката след инжекция с декстроза в сравнение с физиологичен разтвор при краткосрочно проследяване.
The Effectiveness and Safety of Commonly Used Injectates for Ultrasound-Guided Hydrodissection Treatment of Peripheral Nerve Entrapment Syndromes: A Systematic Review. Buntragulpoontawee M, Chang KV, Vitoonpong T и съавт. Frontiers in Pharmacology. 2021;11:621150. Цитирано за: разпределението на проучванията с хидродисекция (девет при карпален канал, едно при лакътния нерв) и ограничените данни при лакътя.
Ulnar Nerve Cross-Sectional Area for the Diagnosis of Cubital Tunnel Syndrome: A Meta-Analysis of Ultrasonographic Measurements. Chang KV, Wu WT, Han DS, Özçakar L. Archives of Physical Medicine and Rehabilitation. 2018. Цитирано за: ехографската диагноза, мястото с най-голяма разлика и ориентира от 10 квадратни милиметра.
Ulnar tunnel syndrome: pathoanatomy, clinical features and management. Scarborough A, MacFarlane RJ, Mehta N, Smith GD. British Journal of Hospital Medicine. 2020. Цитирано за: анатомията на канала на Гийон, трите зони, причините (ганглиева киста, счупване на кукичката на куковидната кост, колоездене, увреждане на лакътната артерия), запазеното усещане на гърба на ръката, изследванията и оперативното лечение.
Cubital Tunnel Syndrome: Current Concepts. Staples JR, Calfee R. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2017;25(10):e215-e224. Цитирано за: притискането и разтягането на нерва в лакътя като механизъм, успеха на лечението без операция при лека форма, липсата на предпочитан оперативен метод и все по-честото прилагане на простото освобождаване.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 26.10.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.
