Разхлабване на колянна протеза – как се разпознава
Разхлабването рядко започва с усещане, че протезата „се мести"
Разхлабването на колянна протеза рядко започва така, както пациентът си го представя. Обикновено няма внезапно усещане, че металът се движи в коляното, нито драматичен момент, в който протезата „излиза" или „се измества". Много по-често проблемът започва по-тихо: появява се болка при ходене, коляното се подува след натоварване, пациентът се изморява по-бързо, стъпването става по-несигурно, разстоянията, които преди са били възможни, постепенно намаляват. В други случаи колянната протеза никога не е била напълно спокойна след операцията.
Това не означава автоматично, че протезата е разхлабена. Болката след колянно протезиране може да има много причини — инфекция, нестабилност, неправилна механика, артрофиброза, проблем с капачката, мускулна слабост или болка от кръста. Но разхлабването е една от важните диагнози, които трябва да се мислят, когато колянната протеза боли, подува се, губи стабилност или постепенно започва да ограничава ежедневието. При болезнена колянна протеза първият въпрос не е дали веднага трябва ревизия. Първият въпрос е защо протезата вече не работи както трябва.
Какво означава разхлабване на колянна протеза
Колянната протеза трябва да бъде стабилно свързана с костта, за да поема натоварването при ходене, изправяне, слизане по стълби и ежедневни движения. Когато тази връзка между импланта и костта отслабне, компонентът може да започне да се движи микроскопично или по-изразено спрямо костта — това състояние се нарича разхлабване.
Важно е да се уточни, че разхлабването не означава непременно видимо „разместване". В началото то може да се прояви само с болка при натоварване, подуване след ходене, нова несигурност или постепенно влошаване на походката. Пациентът може правилно да усеща, че нещо се е променило, но самото усещане не доказва разхлабване — то трябва да се докаже чрез подредена оценка: история, преглед, образни изследвания, сравнение със стари снимки и изключване на инфекция, когато има основание. Пълната диагностична последователност при болезнена протеза е разгледана тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza
Циментна и безциментна фиксация – как протезата се свързва с костта
Колянната протеза може да бъде фиксирана към костта по два основни начина. При циментната фиксация компонентите се закрепват с костен цимент, който запълва пространството между костта и импланта и създава стабилна връзка още по време на операцията. При безциментната фиксация имплантът има специална повърхност, която позволява костта постепенно да „врасне" в нея — тук първоначалната механична стабилност е решаваща, защото дава време на костта да се свърже с импланта. И при двата принципа целта е една и съща: протезата да остане стабилно свързана с костта. Ако тази връзка се наруши — независимо от типа фиксация — може да се появи разхлабване.
Какво е асептично разхлабване и защо се случва
Асептично разхлабване означава разхлабване на протезата без доказана инфекция. Думата „асептично" не означава „без причина" — означава, че причината не е бактериална. Проблемът може да бъде механичен, биологичен или комбиниран: натоварване, микродвижения, износване, костна реакция, костно качество или натрупване на фактори във времето.
Асептичното разхлабване рядко има една-единствена причина. Колянната протеза поема милиони цикли на натоварване — всяка крачка предава сила през бедрения компонент, полиетиленовата вложка, тибиалния компонент и костта. Когато натоварването е добре разпределено, имплантът може да служи дълго. Когато се концентрира в определена зона, рискът от микродвижения, износване и костна реакция се увеличава. Затова дълготрайността на протезата не зависи само от материала, а и от механиката на коляното, оста на крака, позицията на компонентите, баланса на връзките, телесното тегло и активността.
С времето може да настъпи и износване на полиетиленовата вложка. Малки частици от износване могат да предизвикат биологична реакция, която да доведе до загуба на кост около импланта — състояние, известно като остеолиза. Систематичен преглед на теориите за асептично разхлабване описва именно този механизъм като един от централните: имунната реакция към частиците от износване уврежда костта около импланта и при достатъчна костна загуба компонентът може да стане нестабилен. Проспективно проследяване на над 18 000 колянни протези потвърждава, че износването и свързаната с него асептична нестабилност остават сред водещите механизми на неуспех при съвременното колянно протезиране, наред с инфекцията и нестабилността.
Друг важен фактор е механиката на самата първична операция. Малки отклонения в оста, ъгъла или позицията на компонентите могат да променят начина, по който силите преминават през коляното — в началото без драматичен проблем, но с времето с повишен риск от болка, износване или разхлабване. Затова дълготрайността на протезата не започва години след операцията, когато се появи болката — тя започва в деня на първичната операция, с оста на крака, позицията на компонентите и баланса на връзките.
За връзката между баланса на връзките, стабилността и дългосрочния резултат, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/nestabilnost-endoprotezirane-kolqno
А за ролята на точността при самата операция за дългосрочния резултат, вижте тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/tochnost-smyana-kolyanna-stava
Ранно и късно съмнение за разхлабване
Кога започва проблемът е един от най-важните въпроси при болезнена колянна протеза. Ако протезата никога не е била спокойна след операцията — продължаваща болка, трудно движение, усещане, че коляното „не тръгва" — мисленето трябва да бъде по-широко: инфекция, нестабилност, неправилна позиция на компонентите, артрофиброза или друг проблем. Тук разхлабването е само една от възможностите, не единствената.
Ако протезата е работила добре години наред и след това започва нова болка при натоварване, подуване, накуцване или намалена дистанция на ходене, асептичното разхлабване става по-вероятна диагноза — но инфекцията все още трябва да бъде мислена, особено при затопляне, подуване или внезапно влошаване след период на добър резултат. Разликата между двата сценария е съществена: ако протезата никога не е работила добре, въпросът е защо първичният резултат не е достатъчен; ако е работила добре и след това се е влошила, въпросът е какво се е променило във времето.
Асептично или инфекциозно разхлабване – защо разликата променя лечението
При болезнена и съмнително разхлабена колянна протеза един от най-важните въпроси е дали проблемът е асептичен или инфекциозен. За пациента двата сценария могат да изглеждат почти еднакво — болка, подуване, нестабилност, накуцване, затопляне. За хирурга това са принципно различни ситуации: различни са подготовката, пробите, антибиотичният план и изборът на импланти. Затова преди ревизия за разхлабване инфекцията трябва разумно да бъде изключена — нито всяка болезнена протеза автоматично се приема за механично разхлабена, нито обратното. Кога и как точно се разграничава инфекцията, включително ранните, късните и скритите ѝ форми, е разгледано подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ranna-kasna-skrita-infektsiya-na-proteza
Важен практически детайл: при съмнение за инфекция антибиотикът не трябва да предхожда правилно взетите проби, защото може да затрудни доказването на причинителя. Защо, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/antibiotik-predi-punktsiya-infektsiya-proteza
Какви симптоми могат да насочат към разхлабване
Най-често пациентът забелязва болка при натоварване — в началото само при по-дълго ходене или стълби, по-късно по-постоянна и ограничаваща ежедневни дейности. Подуването след ходене също може да бъде важен сигнал, макар да не е специфично само за разхлабване — може да сочи и нестабилност, инфекция или артрофиброза, затова трябва да се тълкува в контекст. Ново накуцване след период на добър резултат е друг важен знак: ако пациентът е ходил стабилно, а след време започва да щади крака или търси опора, това означава, че функцията се променя.
Усещането за несигурност също е част от картината — някои пациенти не казват „боли ме силно", а „не вярвам на крака" или „коляното не държи". Ретроспективен анализ на причините за ревизия при съвременно колянно протезиране нарежда асептичното разхлабване сред водещите механизми на неуспех, наред с инфекцията, нестабилността и артрофиброзата — което само по себе си показва защо симптомната картина толкова лесно може да се припокрие между отделните причини и защо разграничението изисква повече от едно наблюдение.
Какво може да покаже рентгенът и защо старите снимки са важни
Рентгенографията е основното изследване при съмнение за разхлабване. Тя може да покаже промени около компонентите, просветляване около импланта, промяна в позицията, миграция, костни дефекти или остеолиза. Но една рентгенова снимка не винаги е достатъчна — често най-важно е сравнението със стари снимки, защото разхлабването се разпознава не само по една находка, а по промяна във времето.
Ако въпросът е дали има разхлабване, фокусът е върху фиксацията, костта и позицията на компонентите в сравнение с миналото. Ако има съмнение за инфекция, лабораторните изследвания, пункцията и микробиологията стават решаващи. Ако има съмнение за ротационен проблем, нестабилност или мекотъканна причина, подходът е различен. Пълната палитра от изследвания при болезнена колянна протеза — рентген, КАТ, сцинтиграфия, аспирация — е разгледана тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/izsledvaniya-pri-boleznena-kolyanna-proteza
Защо разхлабването не се доказва само по усещане
Много пациенти казват: „Усещам, че протезата се е разхлабила." Това усещане не трябва да се пренебрегва — пациентът познава собственото си коляно. Но само усещането не доказва разхлабване. Инфекцията може да имитира механичен проблем. Нестабилността може да създава усещане за „разместване". Артрофиброзата може да даде болка и ограничено движение. Проблем с ротацията на компонентите може да доведе до болка без класическо разхлабване. Болка от кръста може да се усеща около коляното. Затова правилният въпрос не е само какво усеща пациентът, а как това усещане се свързва с историята, прегледа, образните изследвания и поведението на коляното във времето.
Какво не трябва да се прави при съмнение за разхлабване
Не трябва да се започва от крайното решение — първата мисъл трябва да бъде „каква е причината", не „трябва да се смени протезата". Не е правилно диагнозата да се поставя само по усещане, без преглед и образна оценка. Не е правилно да се планира ревизионна операция само защото протезата боли, без ясна причина — тогава операцията може да не реши проблема. Не е правилно да се започва антибиотик „за всеки случай" преди правилни проби. И не е правилно проблемът да се отлага с години, ако функцията прогресивно се губи — ако пациентът ходи все по-малко, накуцва повече и губи доверие в крака, причината трябва да бъде изяснена, не отложена.
Кога се обсъжда ревизионна операция
Не всяко съмнение за разхлабване води до ревизионна операция. Ревизията има смисъл, когато разхлабването е доказано, болката е значима, функцията е ограничена и проблемът не може да бъде решен с наблюдение или консервативно поведение. За критериите, по които ревизионна операция действително е необходима, вижте тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-e-neobhodima-revizionna-operatsiya
А за честите ситуации, в които ревизия не е необходима, дори при продължаваща болка, прочетете тук:
Подготовка за преглед
Колкото по-добре е подредена информацията, толкова по-точно може да се оцени причината: епикризата от първичната операция, старите и новите рентгенови снимки, лабораторните изследвания, резултатите от пункции, ако са правени, и информацията за приемани антибиотици. Различно е дали коляното никога не е било добре след операцията, дали е работило спокойно години наред и след това се е влошило, или дали има данни за инфекция. Какво точно да подготвите, вижте тук:
Най-важното за пациента
Разхлабването на колянна протеза е сериозна причина за болка, подуване, нестабилност и постепенно влошаване на функцията, но не трябва да се приема само по усещане. Асептичното разхлабване означава разхлабване без доказана инфекция и може да бъде свързано с натоварване, износване, костна реакция или натрупване на механични фактори във времето. Инфекциозното разхлабване е различна ситуация, която променя целия лечебен план. Затова при болезнена колянна протеза най-важното не е бързото заключение, а правилният ред: история, преглед, образна оценка, сравнение със стари снимки, изключване на инфекция при нужда и чак след това решение за ревизия. Разхлабването трябва да се докаже, не да се предполага.
Често задавани въпроси
Усещането, че протезата се е разхлабила, достатъчно ли е за диагноза?
Не. Усещането е важен сигнал, който трябва да се вземе насериозно, но самò по себе си не доказва разхлабване. Нужни са преглед, образна оценка и сравнение със стари снимки.
Всяко подуване след ходене означава ли разхлабване?
Не задължително. Подуването може да сочи и нестабилност, инфекция или артрофиброза. Тълкува се заедно с останалата клинична картина, не самостоятелно.
Може ли протезата да се разхлаби без болка?
В ранните стадии да — понякога първият сигнал е по-скоро функционален (намалена издръжливост, несигурност), отколкото силна болка. Затова промяна във функцията също заслужава оценка.
Разхлабването означава ли автоматично ревизионна операция?
Не. Ревизия се обсъжда само когато разхлабването е доказано и функцията е значимо ограничена. Много случаи се проследяват, преди да се стигне до решение за операция.
Използвани източници
American Academy of Orthopaedic Surgeons. Diagnosis and Prevention of Periprosthetic Joint Infections Clinical Practice Guideline. Published March 11, 2019.
Parvizi J, Tan TL, Goswami K, Higuera C, Della Valle C, Chen AF, Shohat N. The 2018 Definition of Periprosthetic Hip and Knee Infection: An Evidence-Based and Validated Criteria. The Journal of Arthroplasty. 2018;33(5):1309–1314.e2.
McNally M, Sousa R, Wouthuyzen-Bakker M, Chen AF, et al. The EBJIS definition of periprosthetic joint infection: a practical guide for clinicians. The Bone & Joint Journal. 2021;103-B(1):18–25.
Sharkey PF, Hozack WJ, Rothman RH, Shastri S, Jacoby SM. Why are total knee arthroplasties failing today? Clinical Orthopaedics and Related Research. 2002;404:7–13.
Pitta M, Esposito CI, Li Z, Lee YY, Wright TM, Padgett DE. Failure after modern total knee arthroplasty: a prospective study of 18,065 knees. The Journal of Arthroplasty. 2018;33(2):407–414.
Sundfeldt M, Carlsson LV, Johansson CB, Thomsen P, Gretzer C. Aseptic loosening, not only a question of wear: a review of different theories. Acta Orthopaedica. 2006;77(2):177–197.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 19.07.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.