Не мога да вдигна ръката - слабост или ограничено движение

Не мога да вдигна ръката

„Не мога да вдигна ръката“ звучи като един симптом, но зад тези думи стоят поне три различни проблема. При един пациент движението спира, защото болката става непоносима. При друг рамото е сковано и не помръдва дори когато някой друг се опита да го раздвижи. При трети ставата се движи почти свободно с чужда помощ, но собствените мускули не успяват да повдигнат ръката. Отстрани трите ситуации изглеждат еднакво, но имат различни причини, различен ход и различно лечение.

При прегледа първо сравнявам два вида движение. Активното движение е това, което пациентът прави сам, със собствената си сила. Пасивното движение е това, което аз правя с неговата ръка, докато той е напълно отпуснат. Разликата между двете често подсказва посоката още в първите минути, преди каквото и да е изследване.

Цялостната картина на причините за болка в рамото, от износването до травмите, и пътят от първия преглед до лечението са събрани в основната статия за болката в рамото.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-ramoto

Какво трябва да се случи, за да се вдигне ръката

Раменната става прилича на голяма топка, опряна в малка и плитка чиния. Топката е главата на раменната кост, а чинията е ставната ямка на лопатката. Тази конструкция дава най-големия обем на движение в човешкото тяло, но сама по себе си е нестабилна. Ръката се вдига само когато две мускулни системи работят едновременно.

Първата система е делтовидният мускул — закръгленият мускул, който оформя контура на рамото отвън. Той е главният двигател на повдигането и при съкращение дърпа раменната кост нагоре. Втората система е ротаторният маншон — четири сухожилия, които тръгват от лопатката и обхващат главата на раменната кост като маншет. Тяхната работа е да притискат топката в чинията и да я държат центрирана, докато ръката се движи.

Двете системи работят като лост и опорна точка. Маншонът създава опората, делтовидният мускул прилага силата и ръката се завърта нагоре. Когато маншонът е скъсан и не държи, опорната точка изчезва. Тогава силата на делтовидния мускул плъзга главата нагоре към костния покрив над ставата, вместо да я завърти. Пациентите описват това много точно: опитвам се да вдигна ръката, а се вдига цялото рамо към ухото.

Сковаността има съвсем различен механизъм. Ставата е обвита от ставна капсула — плътна обвивка от съединителна тъкан, която при здраво рамо е достатъчно широка и еластична. При замръзналото рамо капсулата се възпалява, удебелява и свива, а обемът на ставата намалява. Колкото и силни да са мускулите и колкото и внимателно да се опитвам да раздвижа ръката, свитата капсула спира движението в една и съща точка. При напреднала артроза пречката е друга: износеният хрущял и костните израстъци по ръба на ставата блокират движението механично.

Болката действа по трети начин. Когато едно движение причинява силна болка, нервната система рефлекторно потиска мускулите, които го извършват. Това е защитна реакция, с която тялото пази увредената структура. Мускулът може да е напълно здрав, но в този момент не получава пълния сигнал за съкращаване и рамото изглежда слабо.

Активното и пасивното движение — най-важната разлика

Трите механизма дават три различни картини при прегледа.

Когато активното движение е силно ограничено, а пасивното е запазено, ставата е свободна и нещо пречи на собствената сила на пациента. Причината е или слабост от скъсано сухожилие или увреден нерв, или болка, която потиска мускулите.

Когато и пасивното движение е ограничено почти толкова, колкото активното, проблемът е в самата става. Най-честите причини са замръзналото рамо и артрозата.

Когато активното движение спира в определена точка заради рязко усилване на болката, а пасивното е болезнено, но възможно, водещ е болковият механизъм.

В реалния живот тези картини рядко са съвсем чисти. Силната болка може да наподоби както слабост, така и скованост, а при по-възрастните хора нерядко съжителстват две причини едновременно. Затова при прегледа следя две неща: докъде стига ръката и какво точно прекъсва движението — болка, загуба на сила или механична пречка в ставата.

Когато движението спира заради болка

При болковото ограничение пациентът започва да повдига ръката, но в определена точка болката рязко се усилва и той спира. Често разказва, че ако премине с чужда помощ през болезнения участък, по-нагоре движението отново е поносимо. Нощем болката пречи на съня, особено при лягане върху засегнатото рамо.

Най-честите причини са в пространството под акромиона — костния израстък на лопатката, който образува покрив над раменната става. Под него минават сухожилията на ротаторния маншон и тънка торбичка с течност, която намалява триенето. Субакромиалният болков синдром (болка, която идва от това пространство под акромиона) и тендинопатията на маншона (увреждане на сухожилието от претоварване и износване, без то да е скъсано) са сред най-честите причини за болка в рамото изобщо.

Особено драматична е картината при калцифициращия тендинит — отлагане на калциеви соли в сухожилие на маншона. Когато отлагането започне да се разгражда, болката може да се появи внезапно, без никаква травма, и да бъде толкова силна, че пациентът държи ръката неподвижно до тялото. В такъв момент рамото изглежда парализирано, въпреки че сухожилието и нервът са запазени.

Когато не е ясно дали ограничението идва от болка, или от истинска слабост, използвам диагностична инжекция под образен контрол. Под ехографски контрол, при който ултразвукът показва иглата и тъканите в реално време, поставям малко количество местен анестетик — обезболяващо, което временно изключва чувствителността — точно в структурата, от която подозирам, че идва болката. След няколко минути отново изследвам движението и силата. Ако ръката вече се вдига значително по-високо и по-силно, ограничението е идвало от болката, а мускулите и сухожилията са функционално запазени. Ако слабостта остава същата, причината е структурна и продължавам да я търся. При съществено подобрение след такава инжекция диагнозата псевдопарализа, описана по-долу, се изключва.¹

Нощната болка се среща при много заболявания на рамото и сама по себе си е слаб ориентир. В съчетание с другите признаци обаче тя носи информация. Нощна болка заедно със слабост при повдигане насочва към увреждане на маншона. Нощна болка заедно с постепенна загуба на въртенето навън — движението, при което с прибран до тялото лакът дланта се отвежда встрани от корема — насочва към началото на замръзнало рамо. Нощна болка без никакво ограничение на движението насочва вниманието и извън самото рамо, например към шията.

Защо болката се усилва именно нощем, в какво положение се спи по-леко и кога нощната болка е тревожен признак, обяснявам в отделна статия.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/noshtna-bolka-ramo

Когато има истинска слабост

При истинската слабост пациентът полага усилие, болката е поносима и въпреки това ръката не се подчинява. Оплакванията са конкретни: ръката пада, когато опита да я задържи встрани; не може да се среше или да стигне горния рафт в кухнята; при опит да повдигне ръката се вдига цялото рамо към ухото. Когато аз вдигна ръката му докрай и го помоля да я задържи там, тя бавно или рязко пада надолу.

При прегледа проверявам силата във всяка посока поотделно, защото отделните сухожилия на маншона отговарят за различни движения. Слабостта при въртене навън насочва към задните сухожилия. Затруднението да притисне дланта към корема или да я отдели от гърба насочва към предното сухожилие на маншона, това на подлопатъчния мускул. Ако поставя ръката във въртене навън, пусна я и пациентът не успее да я задържи, така че тя се връща към корема, това силно насочва към голямо скъсване на задните сухожилия.

Честа причина за истинска слабост след 50-годишна възраст е разкъсването на ротаторния маншон. С годините сухожилията изтъняват и губят еластичност и могат да се скъсат при лека травма, при вдигане на тежест или без ясен повод. Слабостта обикновено нараства постепенно, а нощната болка е честа.

Не всяко разкъсване отнема повдигането. Активното повдигане се губи по-често, когато са скъсани три сухожилия, когато е засегната и долната част на подлопатъчния мускул, когато главата на раменната кост вече се е изместила нагоре и при пушачите.² Всички тези фактори водят до едно и също: маншонът вече не може да задържи главата центрирана.

Какви видове разкъсване има, как се преценява дали сухожилието може да бъде зашито и в кои случаи лечението минава без операция, е описано подробно в статията за разкъсването на ротаторния маншон.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/rotatoren-manshon-razkasvane

Слабостта може да идва и от нерв. Шийната радикулопатия е притискане на нервен корен в мястото, където той излиза от гръбначния стълб на шията. Когато е притиснат петият шиен корен, означаван като C5, слабостта засяга именно рамото, защото този корен захранва делтовидния мускул и мускулите, които сгъват лакътя. Към такава причина ме насочват болка, която тръгва от врата, изтръпване по външната страна на мишницата и слабост, която засяга и сгъването на лакътя. При такава картина рамото често е структурно здраво и отговорът се търси в шийния отдел.

След изкълчване (луксация) или счупване в областта на рамото може да бъде увреден аксиларният нерв — нервът, който задвижва делтовидния мускул. При хората над 40 години тази ситуация има свои особености, които описвам по-долу, в частта за травмата.

Когато рамото действително е сковано

При истинската скованост ограничението е почти еднакво, независимо дали пациентът движи ръката сам, или аз се опитвам да я раздвижа. Ставата спира в една и съща точка и не върви по-нататък дори с помощ. Това е основната разлика спрямо слабостта, при която пасивното движение остава свободно.

Класическата причина е замръзналото рамо, наричано още адхезивен капсулит — възпаление и свиване на ставната капсула. Започва постепенно, обикновено без травма, най-често в средна възраст. Първите месеци минават със силна болка, особено нощем, а движението постепенно намалява.³ Особено характерна е загубата на въртенето навън. Пациентите я усещат, когато се опитват да се срешат, да облекат палто или да посегнат към горен рафт.

Захарният диабет е важен насочващ фон. При хората с диабет замръзнало рамо се развива около пет пъти по-често, при около 13 от всеки 100, докато останалите 87 го избягват. Около 30 от всеки 100 пациенти със замръзнало рамо имат диабет, а останалите 70 нямат.⁴ Заболяванията на щитовидната жлеза също повишават риска.³ Когато при пациент с диабет рамото постепенно се скове, замръзналото рамо е първото, което изключвам или потвърждавам.

Артрозата на раменната става води до скованост по друг път. Развива се бавно, в продължение на години, обикновено при по-възрастни хора. Движението е ограничено във всички посоки, често с усещане за стържене в ставата, а болката е свързана с натоварването. Рентгенографията обикновено дава отговора: пространството между костите е стеснено, а по ръба на ставата има костни израстъци.

Скованост се развива и след счупване, след продължително носене на превръзка или след операция. Затова намаленото пасивно движение само по себе си е недостатъчно за диагноза замръзнало рамо и преди да я поставя, изключвам артрозата и другите причини с рентгенография.

Защо възниква замръзналото рамо, през какви фази минава, колко продължава и как се различава от разкъсването и от артрозата, разглеждам в самостоятелна статия.

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/zamraznalo-ramo-adheziven-kapsulit

Псевдопареза и псевдопарализа

Двата термина описват най-тежката форма на слабост при скъсан ротаторен маншон. Ставата е напълно свободна при пасивно движение, нервите са здрави, болката е изключена като причина и въпреки това пациентът не може да вдигне ръката над нивото на рамото.¹ Частицата „псевдо“ означава „привидно“: ръката изглежда парализирана, въпреки че мускулите и нервите работят. Липсва опорната точка.

Границата между двата термина не е еднозначно определена.¹ Най-често „псевдопареза“ се използва, когато ръката все пак стига до известна височина, а „псевдопарализа“ — когато почти не се отделя от тялото.

Кои сухожилия са скъсани, има голямо значение. При стари масивни разкъсвания, при които са скъсани едновременно сухожилието над ставата и цялото предно сухожилие на подлопатъчния мускул, активното повдигане се губи при около 80 от всеки 100 рамене, а при останалите 20 се запазва.⁵

За лечението псевдопарализата поставя един основен въпрос: може ли скъсаното сухожилие да бъде зашито обратно към костта. Отговорът зависи от това колко се е прибрало назад сухожилието, в какво състояние е мускулът зад него и колко време е минало от скъсването. Когато шевът е възможен, целта е да се възстанови опорната точка. Когато не е, лечението се насочва към методи, които заместват липсващата функция. При по-възрастни хора, при които ставата вече е износена, една от възможностите е обратната раменна протеза — протеза, при която топката и чинията разменят местата си, така че делтовидният мускул може да вдига ръката и без помощта на маншона.

Какво става, ако изчакам

Отговорът зависи изцяло от причината и точно затова изчакването без диагноза е рисковано.

Болковото ограничение често отзвучава, когато източникът на болката бъде овладян, и силата се връща напълно. Когато обаче рамото се щади дълго и почти не се движи, към болката постепенно може да се прибави и истинска скованост.

Замръзналото рамо в повечето случаи отшумява от само себе си, но бавно, в продължение на много месеци, и част от пациентите остават с трайно ограничение и затруднения.³

Скъсаното сухожилие на маншона не зараства от само себе си. С времето краят му се прибира назад, както пусната ластична лента. Мускулът, който вече не работи, изтънява и мускулната му тъкан постепенно се замества от мастна. Тези промени в мускула не се връщат дори след успешен шев на сухожилието и влошават крайния резултат.⁶ Затова при значимо разкъсване изчакването има цена: от един момент нататък сухожилието вече не може да бъде зашито надеждно.

Артрозата също не се връща назад. При повечето хора тя напредва бавно, в продължение на години, с много различен темп.

Нервното увреждане след травма обикновено се възстановява, но изисква време. При повечето пациенти силата се връща частично или напълно до четири месеца, а трайна слабост остава при малка част.⁷

Как поставям диагнозата

Разговорът е половината от диагнозата. Питам кога и как е започнало, имало ли е падане или удар, дали слабостта се увеличава, има ли изтръпване, какви са съпътстващите заболявания и дали вече са правени инжекции или операции на рамото.

Прегледът е другата половина. Сравнявам активното и пасивното движение, проверявам силата на всяко сухожилие поотделно, изследвам чувствителността и рефлексите на ръката и преглеждам шията. При съмнение, че болката потиска силата, правя диагностичната инжекция още при първото посещение.

Образните изследвания отговарят на конкретни въпроси и се избират според тях. Рентгенографията показва артрозата, калциевите отлагания и изместването на главата на раменната кост нагоре, характерно за голямото скъсване на маншона; след травма тя е първото изследване.⁸ Ехографията показва сухожилията и калциевите отлагания, прави се в кабинета по време на прегледа и позволява двете рамене да се сравнят веднага. ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) показва състоянието на сухожилието и на мускула зад него и е най-полезен, когато трябва да се реши дали шевът е възможен. При замръзналото рамо ехографията и ЯМР само допълват прегледа, а диагнозата се поставя клинично.³

Какво означават различните ситуации

Преди прегледа е полезно да си отговорите на няколко въпроса, защото отговорите съкращават пътя до диагнозата: кога точно е започнало, имало ли е падане или удар, кои ежедневни движения вече не се получават, има ли изтръпване в ръката, имате ли захарен диабет или заболяване на щитовидната жлеза и правени ли са ви инжекции в рамото.

Мога да вдигна ръката с другата си ръка, но не мога да я вдигна сам

Това е картината на свободна става и недостатъчна собствена сила. При човек над 50 години с постепенно нарастваща слабост и нощна болка най-вероятната причина е разкъсване на ротаторния маншон. Ако слабостта е дошла заедно с болка от врата и изтръпване в ръката, по-вероятна е нервна причина. Ако рамото е било силно и слабостта е настъпила внезапно, заедно с остра болка без травма, мисля за калцифициращ тендинит.

Опитът у дома е полезен ориентир, но не е изследване. Болката и повдигането на лопатката, с което тялото неусетно замества липсващото движение, могат да заблудят, а истинският пасивен обем се вижда при прегледа. Препоръчвам преглед в рамките на две до три седмици, а при нарастваща слабост по-рано. На първия преглед сравнявам активното и пасивното движение, изследвам силата и нервите и обикновено правя ехография още тогава.

Ръката не се вдига нито сама, нито с помощ

Това е картината на сковано рамо. При човек в средна възраст, особено с диабет, с постепенно начало и силна нощна болка най-вероятно е замръзнало рамо. При по-възрастен човек с години нарастващо ограничение и стържене в ставата по-вероятна е артрозата. Ако рамото се е сковало след счупване, операция или обездвижване, причината обикновено е ясна от историята.

Прегледът може да бъде планиран, без да се отлага с месеци. Навременното лечение на болката и правилно дозираните упражнения подобряват функцията.³ Първото изследване тук е рентгенографията, защото тя разделя замръзналото рамо от артрозата.

Мога да започна движението, но болката ме спира

Това е картината на болково ограничение. Най-вероятните причини са субакромиалният болков синдром, тендинопатията на маншона, калцифициращият тендинит и началото на замръзнало рамо.

Ако болката е силна и нарушава съня, препоръчвам преглед в рамките на една-две седмици. Основната задача на първия преглед е да се разбере дали зад болката се крие и слабост, и затова при нужда правя диагностичната инжекция още тогава.

След падане или удар изведнъж не мога да вдигна ръката

След травма първо трябва да се изключат счупване и изкълчване, затова рентгенографията е първото изследване.⁸ Прегледът трябва да стане в същия или на следващия ден.

При хората над 40 години изкълчването на рамото често е съпроводено от други увреждания. При пациенти на тази възраст увреждане на ротаторния маншон се установява при около 38 от всеки 100, а при останалите 62 маншонът е запазен. Увреждане на нервите, доказано с електромиография (изследване на електрическата активност на нервите и мускулите), се открива при около 65 от всеки 100, а при останалите 35 нервите са здрави.⁹ Двете често съществуват едновременно.

Слабостта след изкълчване лесно се приписва изцяло на нерва и скъсаното сухожилие остава незабелязано.¹⁰ Разликата в последствията е голяма: нервът обикновено се възстановява за месеци, докато скъсаното сухожилие не зараства и мускулът му постепенно губи качествата си. Затова, когато човек над 40 години не може да вдигне ръката след наместено изкълчване, настоявам сухожилията да бъдат проверени с ехография или ЯМР, без да се чака нервът да се възстанови.

Кога е необходима спешна помощ

Внезапната слабост на ръката без болка е най-важното изключение от всичко описано дотук. Когато ръката изведнъж отслабне, особено ако едновременно се появят изкривяване на лицето, затруднен или неясен говор, слабост в крака от същата страна, загуба на равновесие или внезапно нарушение на зрението, причината може да е инсулт. В тази ситуация незабавно се звъни на 112, без да се чака преглед при ортопед. Равновесието и зрението са важни, защото при около 14 от всеки 100 болни с инсулт в началото липсват класическите признаци от страна на лицето, ръката и говора; при останалите 86 поне един от тях е налице.¹¹

Спешен преглед е нужен и при видима деформация на рамото след падане или при съмнение за изкълчване; при студена, бледа или посиняла ръка или внезапно изтръпване на цялата ръка след травма; и при горещо, подуто и силно болезнено рамо, съпроводено от температура или общо неразположение, защото това може да е инфекция на ставата.

Какво следва от диагнозата

Когато ограничението идва от болка и структурите са запазени, лечението е насочено към източника на болката. Първата стъпка обикновено е щадящ режим, обезболяващи медикаменти и упражнения. Когато това не е достатъчно, следват инжекционно лечение с точно поставяне под ехографски контрол или интервенционално лечение — процедури под образен контрол, насочени към нервите, които провеждат болката от рамото. Целта е ръката да възстанови пълната си сила веднага щом болката престане да я потиска.

Когато слабостта идва от скъсан маншон, решението зависи от възрастта, активността, големината на скъсването и състоянието на мускула. При част от по-възрастните хора с постепенно развило се скъсване целенасочената рехабилитация връща достатъчна функция, като укрепва запазените мускули. При остро травматично скъсване при активен човек и при сухожилие, което все още може да бъде зашито, оценката за операция се прави без отлагане, защото промените в мускула са необратими.⁶

При замръзналото рамо лечението има две цели: да овладее болката и постепенно да възстанови движението. Инжекцията с кортикостероид (противовъзпалително лекарство от групата на кортизона) в ставата е сред препоръчваните средства, а упражненията и физиотерапията се дозират според болката.³

При артрозата първо се прилага консервативно лечение: режим на натоварване, упражнения, медикаменти и инжекции. Когато болката и ограничението вече не се повлияват и ставата е разрушена, се обсъжда смяна на ставата.

При нервна причина лечението зависи от мястото на увреждането. Притиснатият нервен корен в шията се лекува като заболяване на гръбначния стълб. Увреденият при травма нерв обикновено се възстановява за месеци, а ранната диагноза и рехабилитацията помагат рамото да не се скове, докато силата се връща.⁷

Често задавани въпроси

Трябва ли ми веднага ЯМР?

Обикновено не. ЯМР отговаря на въпроси, които се поставят след прегледа, най-често дали скъсаното сухожилие може да бъде зашито. С възрастта образните изследвания все по-често показват промени в маншона, които не причиняват никакви оплаквания,¹² и изследване без ясен въпрос може да насочи лечението в грешна посока. Първо са разговорът, прегледът, рентгенографията и ехографията.

Може ли да имам скъсан маншон и пак да вдигам ръката?

Да, и това е много често. Пълни скъсвания на маншона се откриват при около 15 от всеки 100 души между 60 и 69 години (останалите 85 нямат скъсване), при около 27 от всеки 100 между 70 и 79 години (73 нямат) и при около 37 от всеки 100 над 80 години (63 нямат). Около 65 от всеки 100 такива скъсвания протичат без никакви оплаквания; при останалите 35 има оплаквания.¹² Запазените сухожилия и делтовидният мускул компенсират, докато скъсването е ограничено и опорната точка е запазена.

Да раздвижвам ли рамото въпреки болката?

Зависи от причината. При болково ограничение и при замръзнало рамо движението в границите на поносимата болка помага, а пълното обездвижване увеличава риска от скованост. След травма, при внезапна слабост или докато причината е неясна, рамото не се насилва нито с упражнения, нито с тежести. Упражненията „през болката“ без диагноза могат да навредят при скъсано сухожилие.

Ако инжекцията премахне болката, значи ли, че рамото е здраво?

Не непременно. Диагностичната инжекция с местен анестетик действа няколко часа и показва откъде идва болката, без да лекува. Лечебната инжекция може да облекчи болката за седмици или месеци, но не зашива скъсано сухожилие и не връща изгубен хрущял. Затова след всяка инжекция проверявам силата: ако болката е изчезнала, а слабостта остава, причината трябва да бъде изяснена докрай.

Може ли причината да е едновременно в рамото и във врата?

Да. При хората над 50 години износването на шийния отдел и увреждането на маншона често съществуват едновременно и болката от двете места се припокрива. Диагностичната инжекция помага да се разделят: ако след инжекцията в рамото болката в него изчезне, а изтръпването по ръката остане, част от оплакванията идват от шията и тя се изследва отделно.

Библиография

1. Hurley ET, Doyle TR, Levin JM, Klifto CS, Anakwenze O; Pseudoparalysis/Pseudoparesis Consensus Group. Defining pseudoparalysis and pseudoparesis: a consensus study. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2024;33(10):2111–2117.

2. Furuhata R, Matsumura N, Oki S, Kimura H, Suzuki T, Iwamoto T, Matsumoto M, Nakamura M. Risk Factors for Loss of Active Shoulder Range of Motion in Massive Rotator Cuff Tears. Orthopaedic Journal of Sports Medicine. 2022;10(1):23259671211071077. doi:10.1177/23259671211071077.

3. Lee BC, Kim BS, Lee BJ, Moon CW, et al. Clinical Practice Guidelines for Diagnosis and Non-Surgical Treatment of Primary Frozen Shoulder. Annals of Rehabilitation Medicine. 2025;49(3):113–138. doi:10.5535/arm.250057.

4. Zreik NH, Malik RA, Charalambous CP. Adhesive capsulitis of the shoulder and diabetes: a meta-analysis of prevalence. Muscles, Ligaments and Tendons Journal. 2016;6(1):26–34. doi:10.11138/mltj/2016.6.1.026.

5. Collin P, et al. Relationship between massive chronic rotator cuff tear pattern and loss of active shoulder range of motion. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2014;23(8):1195–1202. doi:10.1016/j.jse.2013.11.019.

6. Gladstone JN, Bishop JY, Lo IKY, Flatow EL. Fatty infiltration and atrophy of the rotator cuff do not improve after rotator cuff repair and correlate with poor functional outcome. The American Journal of Sports Medicine. 2007;35(5):719–728.

7. de Laat EA, Visser CP, Coene LN, Pahlplatz PV, Tavy DL. Nerve lesions in primary shoulder dislocations and humeral neck fractures. A prospective clinical and EMG study. Journal of Bone and Joint Surgery, British Volume. 1994;76(3):381–383. doi:10.1302/0301-620X.76B3.8175837.

8. Expert Panel on Musculoskeletal Imaging; Laur O, Ha AS, Bartolotta RJ, et al. ACR Appropriateness Criteria® Acute Shoulder Pain: 2024 Update. Journal of the American College of Radiology. 2025;22(5S):S36–S47. doi:10.1016/j.jacr.2025.02.015.

9. Toolanen G, Hildingsson C, Hedlund T, Knibestöl M, Öberg L. Early complications after anterior dislocation of the shoulder in patients over 40 years: an ultrasonographic and electromyographic study. Acta Orthopaedica Scandinavica. 1993;64(5):549–552. doi:10.3109/17453679308993690.

10. Neviaser RJ, Neviaser TJ, Neviaser JS. Anterior dislocation of the shoulder and rotator cuff rupture. Clinical Orthopaedics and Related Research. 1993;(291):103–106.

11. Aroor S, Singh R, Goldstein LB. BE-FAST (Balance, Eyes, Face, Arm, Speech, Time): Reducing the Proportion of Strokes Missed Using the FAST Mnemonic. Stroke. 2017;48(2):479–481. doi:10.1161/STROKEAHA.116.015169.

12. Minagawa H, Yamamoto N, Abe H, Fukuda M, Seki N, Kikuchi K, Kijima H, Itoi E. Prevalence of symptomatic and asymptomatic rotator cuff tears in the general population: From mass-screening in one village. Journal of Orthopaedics. 2013;10(1):8–12. doi:10.1016/j.jor.2013.01.008.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 29.09.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена с установената причина за ограничението, състоянието на сухожилията, ставата и нервите, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.