Замръзнало рамо — адхезивен капсулит
Замръзналото рамо, наричано още адхезивен капсулит, е състояние с постепенно развиващи се болка и ограничение както на активните, така и на пасивните движения. При първичното замръзнало рамо не се установява друга причина, която достатъчно да обяснява тази скованост. Основният проблем е в ставната капсула — обвивката около гленохумералната става, тоест голямата става между главата на раменната кост и ставната ямка на лопатката. Капсулата преминава през възпалителни и фиброзни промени — при фиброзата се натрупва и преструктурира съединителна тъкан, така че капсулата става по-плътна и по-малко разтеглива. Тя се удебелява и свива, което намалява нормалния обем на движение на ставата.¹˒²
В началото болката често доминира. Тя може да бъде силна през нощта, да събужда пациента и да прави ежедневни движения като обличане, сресване или достигане до висок рафт неприятни. Постепенно се добавя характерната скованост. Човек започва да усеща, че ръката не достига нагоре, навън или зад гърба дори когато се опитва да я движи с помощта на другата ръка.
Това е важната разлика между замръзналото рамо и много други причини за раменна болка: ограничени са както активните движения, които пациентът извършва сам, така и пасивните движения, при които лекарят движи отпуснатата ръка.¹˒³ Диагнозата обаче не се поставя само по една загубена посока на движение. Тя се основава на историята, характерния модел на скованост, клиничния преглед и изключването на други заболявания, които могат да създадат сходна картина.
По-широкият преглед на причините за болка в рамото е тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-ramoto
Какво всъщност се променя в ставната капсула
Здравата ставна капсула е достатъчно свободна, за да позволи големия обем на движение, характерен за рамото. При първично замръзнало рамо тъканните промени включват възпаление и фиброза, особено в предната част на капсулата и ротаторния интервал — зоната между сухожилията на предната и горната част на ротаторния маншон, групата сухожилия, които обхващат главата на раменната кост.²
Сред структурите, които могат да станат по-плътни и стегнати, е коракохумералният лигамент — здрава връзка в предно-горната част на рамото. Променя се и долната част на капсулата, която при здраво рамо се разгъва при повдигане на ръката. Когато тези тъкани загубят нормалната си еластичност, ставата среща механично ограничение още преди пациентът да е достигнал обичайния си обем.²
Името „адхезивен капсулит“ е исторически утвърдено. То не трябва да се разбира като проста картина на „слепване“ на цялата става. Съвременните данни описват по-сложен процес с възпаление, промени в структурата на тъканите и постепенно свиване на капсулата.²
Защо възниква замръзналото рамо
При много пациенти не може да се посочи една конкретна причина. Когато болезнената скованост се развие без предходна значима травма, операция или друго ясно заболяване на рамото, се говори за първично, или идиопатично, замръзнало рамо. „Идиопатично“ означава, че няма установена единична причина, която да обясни началото на заболяването.
Вероятно участват няколко механизма едновременно: локален възпалителен отговор, промени в начина, по който капсулната тъкан се възстановява и преструктурира, образуване и свиване на фиброзна тъкан и индивидуална склонност към такъв тип реакция.² Тази биология обяснява защо заболяването може да започне без видима травма и защо простото „раздвижване през болката“ невинаги ускорява процеса.
При други пациенти сковаността се появява след счупване, операция, продължително обездвижване или друго значимо раменно заболяване. Тогава говорим за вторична скованост и причината трябва да бъде уточнена. Клиничната картина може да прилича на първично замръзнало рамо, но допустимото движение, темпът на рехабилитация и лечението зависят от това коя структура трябва да заздравее.
Захарният диабет е най-добре установеният рисков фактор
Връзката между захарния диабет и замръзналото рамо е добре установена. Хората с диабет имат по-висок риск впоследствие да развият замръзнало рамо.⁴
Приблизително 13 от всеки 100 души с диабет имат адхезивен капсулит, докато около 87 от всеки 100 нямат. Сред пациентите с адхезивен капсулит приблизително 30 от всеки 100 имат диабет, докато около 70 от всеки 100 нямат.⁵ Тези числа описват групи пациенти и не могат да предскажат какво ще се случи при конкретния човек.
Практичното значение е по-широко от самия риск. При хората с диабет има данни за по-неблагоприятни резултати по отношение на болката, движението и общата функция, но сигурността на доказателствата варира според конкретния показател.⁶ Затова при такъв пациент оценявам движението и функцията последователно във времето, вместо да разчитам на общо очакване, че състоянието ще премине в определен срок.
Заболяванията на щитовидната жлеза също имат връзка със състоянието
Заболяванията на щитовидната жлеза са свързани с по-честа поява на адхезивен капсулит. Най-ясна е връзката с хипотиреоидизъм — намалена функция на щитовидната жлеза — и със субклиничен хипотиреоидизъм, при който има леко отклонение в изследванията без изразени оплаквания.⁷
Тази връзка не доказва, че проблемът с щитовидната жлеза е единствената причина за скованото рамо. Данните за щитовидната жлеза са част от медицинската история и рисковия профил на пациента. Само по себе си това не поставя диагнозата замръзнало рамо, която остава клинична.⁷
Как започва замръзналото рамо и какви са симптомите
Много пациенти не могат да посочат точния ден, в който проблемът е започнал. Първо се появява болка при определени движения или през нощта. След това ежедневните задачи започват да се променят. Ръката се вдига по-трудно, сутиенът или коланът се достигат трудно зад гърба, обличането на яке изисква нов начин на движение, а сресването може да стане неудобно или невъзможно.
Понякога пациентът приема тези ограничения като защитна реакция към болката и очаква, че движението ще се върне веднага щом болката намалее. При адхезивния капсулит това не винаги се случва. С времето ограничението става част от самата капсулна контрактура — стягане и намалена разтегливост на меките тъкани около ставата.
Нощната болка е особено характерна в болезнения период. Тя може да се появява без очевидно натоварване и да се усилва при обръщане в леглото. С развитието на сковаността болката понякога постепенно намалява, докато функционалното ограничение остава значително.
Класически се описват три фази
Традиционно естественият ход на замръзналото рамо се описва като фаза на „замръзване“, „замръзнала“ фаза и фаза на „размразяване“. Този модел е полезен като описателна рамка, но не е доказано, че всеки пациент преминава последователно през трите фази или че последната задължително води до пълно възстановяване.¹˒³˒⁸
В класическото описание първият период е доминиран от нарастваща болка и постепенно намаляване на движението. Нощната болка често е силно изразена, а рамото може да реагира болезнено дори след сравнително малко натоварване. Следващият период се описва с по-стабилна, ясно изразена скованост, при която болката при някои пациенти отслабва, но движенията остават ограничени. В периода, традиционно наричан „размразяване“, движението може постепенно да започне да се възстановява.¹˒³
На практика тези характеристики се припокриват и не следват еднакъв календар. При отделните хора болезнеността и сковаността се променят с различна скорост. Поради това при лечението се ориентирам и по раздразнимостта на рамото — колко лесно се провокира болка, колко силна е тя в покой и през нощта и колко дълго остава усилена след движение.
Колко продължава замръзналото рамо
Често се среща твърдението, че замръзналото рамо задължително преминава през трите фази и се възстановява напълно само. Данните за естествения ход не потвърждават такава универсална закономерност. Обикновено има подобрение, но пълното връщане до изходното движение не е гарантирано и остатъчни ограничения могат да се задържат години.⁸ Продължителността се измерва в месеци до години, като при част от пациентите симптомите продължават повече от две години.¹˒⁸
По-полезно е да се следи посоката на промяната. В ранния период важни признаци са по-добрият сън и по-малката болка при ежедневни дейности. След това очаквам постепенно да се разширяват външната ротация, повдигането и достигането зад гърба. Ако при поредица от оценки няма функционален напредък, диагнозата и лечебната стратегия трябва да бъдат прегледани отново.
Най-важният белег при прегледа е ограничението на пасивното движение
Когато пациентът не може да вдигне ръката, първият въпрос е защо. Болката може да попречи на активното движение. Разкъсване на ротаторния маншон може да причини истинска слабост. Артрозата може да ограничи движението механично. При замръзналото рамо ставната капсула ограничава и движението, което се извършва от преглеждащия лекар.¹˒³
При прегледа сравнявам активното движение с пасивното. Особено важна е външната ротация — завъртането на ръката навън. Тя обикновено е ясно ограничена при адхезивен капсулит. Ограничени са също повдигането напред, отвеждането встрани и достигането зад гърба. В края на движението се усеща ясно стягане и съпротивление от меките тъкани, а опитът да се премине по-далеч често провокира болка.
Това сравнение между активното и пасивното движение е разгледано по-подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/ne-moga-da-vdigna-rakata-ramo
Разкъсването на ротаторния маншон обикновено дава различен модел
При значимо разкъсване на ротаторния маншон пациентът може да има болка, нощни оплаквания и сериозна трудност при повдигане на ръката. Разликата често се вижда при пасивното движение. Човекът може да не успява да вдигне ръката сам, докато при преглед рамото достига значително по-голям обем.
При замръзнало рамо това пасивно движение също е ограничено. Силата понякога изглежда намалена, защото пациентът не може да постави ръката в позиция за надеждно тестване и защото болката потиска усилието. Затова изолираният тест за сила в болезнено и силно сковано рамо не е достатъчен за поставяне на диагноза.
Двете състояния могат да съществуват едновременно. Ако историята, слабостта или образната находка дават основание за съмнение за увреден ротаторен маншон, ехографията или ЯМР могат да помогнат за уточняване на допълнителния проблем.
Артрозата също причинява болка и ограничение на активното и пасивното движение
Точно затова рентгенографията е важна при човек с изразена раменна скованост. При гленохумералната артроза се виждат структурни промени на ставните повърхности: стеснена ставна междина, костни разраствания, промяна на формата на главата на раменната кост или износване на ставната ямка.
При първично замръзнало рамо рентгенографията обичайно не показва костна причина, която да обясни тежката загуба на движение.¹˒³ Тя може да бъде нормална или да показва находки, които не са достатъчни да обяснят клиничната картина.
Разликата има практично значение. При артрозата ограничението произтича от износена става. При адхезивния капсулит основният механизъм е стегнатата и променена капсула. Двете диагнози имат различен естествен ход и различна лечебна логика.
Как се поставя диагнозата
Замръзналото рамо е преди всичко клинична диагноза.¹˒³ Започвам с начина, по който са се развили симптомите: постепенно ли е започнала болката, кога се е появила сковаността, има ли нощно събуждане, предхождала ли е травма или операция и кои ежедневни движения са загубени.
След това оценявам активния и пасивния обем на движение и сравнявам засегнатото рамо с другата страна. Търся характерното ограничение в няколко посоки и особено загубата на външна ротация. Преглеждам и ротаторния маншон, акромиоклавикуларната става — малката става между ключицата и костния покрив на рамото — и шийния отдел, защото няколко източника на болка могат да съществуват едновременно.
Диагнозата е най-убедителна, когато историята и прегледът показват ограничение в няколко посоки, най-изразено при завъртане на ръката навън, а рентгенографията не открива друга причина за механичната скованост. Образните изследвания подпомагат тази преценка, но не заместват клиничния преглед.¹
Рентгенографията помага да се изключат други причини
При значима скованост стандартните рентгенографии дават информация, която ЯМР не трябва да замества. Те показват дали има артроза, последици от стара фрактура, деформация, изкълчване или друга костна причина за ограничението.
При типично първично замръзнало рамо не очаквам рентгенографията да покаже находка, която обяснява загубата на движение. Точно това е част от диагностичната логика: клинично рамото е силно сковано, а костната архитектура не показва механичен блок.
Ако има значима артроза, диагнозата и лечебният път се променят. Ако рентгенографията е нормална, но моделът на движение е нетипичен, продължавам оценката според конкретното съмнение.
Ехографията и ЯМР са допълващи изследвания
Ехографията или ЯМР не са самостоятелен тест, който „доказва“ първично замръзнало рамо.¹ Диагнозата остава клинична. Образните изследвания имат по-голяма стойност, когато трябва да се изключи или потвърди съпътстващо заболяване.
Ехографията може да оцени ротаторния маншон, бицепсовото сухожилие и субакромиалната бурса — тънката торбичка между сухожилията на рамото и костния покрив над тях. ЯМР може да покаже удебеляване на определени части на капсулата, промени в ротаторния интервал и други находки, свързани с адхезивен капсулит, но тези белези се интерпретират в контекста на симптомите и прегледа.⁹
При типична картина с характерна загуба на пасивна външна ротация и рентгенография без друга причина за скованост ЯМР често не е необходим. При травматично начало, изразена слабост, нетипична болка или несъответствие между симптомите и прегледа прагът за допълнително изследване е по-нисък.
Кога диагнозата трябва да се преосмисли
Не всяко болезнено и сковано рамо е адхезивен капсулит. Ако след падане или удар се появи внезапна тежка слабост, е необходим преглед и рентгенография възможно най-скоро, без да се чака рамото да се раздвижи само. Изразена рентгенова артроза може да обясни ограничението механично. Ако болката се разпространява под лакътя и е придружена от изтръпване или слабост в ръката, е необходим преглед в близките дни, който включва и шийния отдел.
При температура, зачервяване, силно затопляне или бързо нарастваща болка в рамото е необходим преглед в същия ден, за да се изключи инфекция. Постоянна болка без ясна причина, отслабване без обяснение или нощно изпотяване изискват преглед в близките дни и преоценка на диагнозата.¹˒³
При продължително лечение без очаквана тенденция към подобрение се връщам към началния въпрос: сигурни ли сме какво лекуваме. Замръзналото рамо може да е упорито, но липсата на напредък не трябва да се използва като оправдание за продължаване на една и съща схема без преоценка.
Възможности за лечение
Целта на лечението е да намали болката, да запази използваемо движение и постепенно да възстанови функцията.
В зависимост от стадия и тежестта се използват обучение и адаптиране на натоварването, обезболяващи средства, рехабилитация, вътреставна кортикостероидна инжекция и при подходящи пациенти хидродилатация — контролирано разширяване на ставната капсула. При упорити случаи след последователно нехирургично лечение може да се обсъди манипулация под упойка или артроскопско освобождаване на ставната капсула — операция през няколко малки разреза с камера, при която стегнатата капсула се освобождава.¹˒³
Тук лечението е представено само като обща рамка. Упражненията, ролята на кортикостероидната инжекция, хидродилатацията, критериите за по-инвазивно лечение и очакваните срокове са разгледани подробно в отделната статия:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-zamraznalo-ramo
Често задавани въпроси
Замръзналото рамо същото ли е като разкъсване на ротаторния маншон?
Не. При замръзналото рамо основният проблем е свиването и промяната на ставната капсула, затова са ограничени и активните, и пасивните движения. При разкъсване на ротаторния маншон активното движение и силата могат да бъдат много по-засегнати от пасивното движение. Двете състояния могат да съществуват едновременно.
Кое движение се губи най-характерно?
Външната ротация — завъртането на ръката навън — обикновено е ясно ограничена и има голяма диагностична стойност. При типичния адхезивен капсулит обаче ограничението засяга няколко посоки.¹˒³
Нужен ли е ЯМР, за да се постави диагнозата?
Обикновено не. При типична история, характерно ограничение на активното и пасивното движение и рентгенография без друга механична причина диагнозата често може да бъде поставена клинично. ЯМР е полезен при съмнение за съпътстващо разкъсване, нетипична картина или когато резултатът би променил лечението.¹˒⁹
Колко време трае?
При различните хора продължителността варира от месеци до години, а при част от тях надхвърля две години. Обичайно с времето настъпва подобрение. Пълното възстановяване на движението обаче не може да бъде гарантирано.¹˒⁸
Ако имам диабет, задължително ли ще развия замръзнало рамо?
Не. Диабетът повишава риска, но повечето хора с диабет нямат адхезивен капсулит. Приблизително 13 от всеки 100 души с диабет имат състоянието, докато около 87 от всеки 100 нямат.⁵
Трябва ли да изследвам щитовидната си жлеза?
Не при всеки пациент автоматично. Заболяванията на щитовидната жлеза, особено намалената функция, се срещат по-често при хора с адхезивен капсулит.⁷ Данните за щитовидната жлеза са част от медицинската история и рисковия профил, но кръвните показатели сами по себе си не поставят диагнозата замръзнало рамо.
Кога да се върна за преоценка?
Ако сънят, нощната болка и движението не се подобряват между два последователни прегледа, тогава е необходима преоценка на диагнозата и на лечебния план. Ако се появи нова слабост, температура или симптом извън описания ход, тогава е необходим преглед, без да се чака насроченият контрол.
Библиография
1. Lee BC, Kim BS, Lee BJ, et al. Clinical Practice Guidelines for Diagnosis and Non-Surgical Treatment of Primary Frozen Shoulder. Annals of Rehabilitation Medicine. 2025;49(3):113–138. doi:10.5535/arm.250057.
2. Ryan V, Brown H, Minns Lowe CJ, Lewis JS. The pathophysiology associated with primary (idiopathic) frozen shoulder: a systematic review. BMC Musculoskeletal Disorders. 2016;17:340. doi:10.1186/s12891-016-1190-9.
3. Rupani N, Gwilym SE; BESS Frozen Shoulder Working Group. British Elbow and Shoulder Society patient care pathway: Frozen shoulder. Shoulder & Elbow. 2025;17(4):351–363. doi:10.1177/17585732251335955.
4. Dyer BP, Rathod-Mistry T, Burton C, van der Windt D, Bucknall M. Diabetes as a risk factor for the onset of frozen shoulder: a systematic review and meta-analysis. BMJ Open. 2023;13(1):e062377. doi:10.1136/bmjopen-2022-062377.
5. Zreik NH, Malik RA, Charalambous CP. Adhesive capsulitis of the shoulder and diabetes: a meta-analysis of prevalence. Muscles, Ligaments and Tendons Journal. 2016;6(1):26–34. doi:10.11138/mltj/2016.6.1.026.
6. Dyer BP, Burton C, Rathod-Mistry T, Blagojevic-Bucknall M, van der Windt DA. Diabetes as a Prognostic Factor in Frozen Shoulder: A Systematic Review. Archives of Rehabilitation Research and Clinical Translation. 2021;3(3):100141. doi:10.1016/j.arrct.2021.100141.
7. Chuang SH, Chen YP, Huang SW, Kuo YJ. Association between adhesive capsulitis and thyroid disease: a meta-analysis. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. 2023;32(6):1314–1322. doi:10.1016/j.jse.2023.01.033.
8. Wong CK, Levine WN, Deo K, Kesting RS, Mercer EA, Schram GA, Strang BL. Natural history of frozen shoulder: fact or fiction? A systematic review. Physiotherapy. 2017;103(1):40–47. doi:10.1016/j.physio.2016.05.009.
9. Fields BKK, Skalski MR, Patel DB, White EA, Tomasian A, Gross JS, Matcuk GR Jr. Adhesive capsulitis: review of imaging findings, pathophysiology, clinical presentation, and treatment options. Skeletal Radiology. 2019;48(8):1171–1184. doi:10.1007/s00256-018-3139-6.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 19.09.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със състоянието на протезата, костния запас, меките тъкани, наличието или отсъствието на инфекция, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.
