Нестабилност и луксация след тазобедрена протеза
След смяна на тазобедрената става протезата трябва да позволява сигурно движение при ежедневните дейности. Понякога обаче пациентът започва да усеща, че ставата „не държи“, че нещо се измества при определено движение или че трябва постоянно да внимава как сяда, става или завърта крака. В други случаи настъпва истинска луксация (изкълчване) — главата на изкуствената става излиза от чашката.
Тази статия разглежда нестабилността след тотална смяна на тазобедрената става, при която са поставени бедрен компонент и чашка. Частичната тазобедрена протеза, използвана например при някои счупвания на бедрената шийка, е различна конструкция и има свои особености.
Нестабилност може да възникне както след първична, така и след ревизионна операция. След ревизионно протезиране оценката често е по-сложна заради предходните операции, състоянието на костта и меките тъкани и вида на използваните импланти.
Усещането за несигурност и истинската луксация също не са едно и също. Едното може да има различни причини, докато при другото е настъпило реално изместване на изкуствената става.
За другите причини една тазобедрена протеза да създава болка, накуцване или функционален проблем, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/tazobedrena-proteza-sazdava-problem
Нестабилност, сублуксация и луксация — каква е разликата
Нестабилност е по-широко понятие. При определено положение или движение пациентът може да усеща преместване, прескачане или внезапна несигурност, без главата на протезата действително да е излязла от чашката.
При сублуксация (частично изместване) главата се измества спрямо чашката, но не излиза напълно от нея. Това може да се усети като внезапно преместване или „изщракване“, след което ставата понякога се връща обратно в нормалното си положение.
При луксация контактът между главата и чашката се губи напълно. Обикновено се появяват силна болка, значително ограничение на движението и промяна в положението на крайника.
Какво да направите при съмнение за луксация
Внезапна силна болка, видима промяна в положението на крака и невъзможност той да бъде движен или натоварен нормално след тазобедрено протезиране изискват спешна медицинска оценка. Причината може да бъде луксация, но след травма е възможно и друго остро усложнение около протезата, включително счупване.
Не опитвайте сами да намествате ставата и не насилвайте движението. Необходимо е образно изследване и медицинска оценка, след което при доказана луксация ставата се намества при подходящи условия.
След успешното наместване остава още един важен въпрос: защо е настъпило изкълчването?
Защо тазобедрената протеза може да стане нестабилна
Нестабилността обикновено е резултат от взаимодействието между няколко фактора.
Една група причини е свързана с положението и взаимната ориентация на компонентите. При определени комбинации на движение може да възникне impingement (механичен конфликт) между компонентите или между протезата и костта. Продължаването на движението тогава може да създаде лостов ефект и да измести главата от чашката.
Стабилността зависи и от размера и геометрията на имплантите, както и от това доколко при операцията са възстановени нормалната дължина и офсетът на тазобедрената става — страничното отстояние, което влияе върху напрежението и работата на мускулите. Тези фактори определят част от свободния обхват на движение преди да възникне механичен конфликт.
Важни са и меките тъкани и мускулният контрол. Мускулите отстрани на тазобедрената става, които стабилизират таза при ходене — отвеждащите мускули — имат съществена роля. Увреждане или слабост на мускулатурата, предходни операции и недостатъчно напрежение на меките тъкани могат да намалят стабилността.
С времето могат да настъпят и промени в костта или самата конструкция — износване, костна загуба, разхлабване или промяна в положението на компонент.
Накрая, тазобедрената става не работи изолирано. При сядане и изправяне тазът променя положението си спрямо гръбначния стълб и така се променя функционалната ориентация на чашката. При ограничена гръбначно-тазова подвижност тази адаптация може да бъде нарушена и при определени пациенти да допринася за механичен конфликт и нестабилност.
Затова не съществува един универсален рентгенов ъгъл на чашката, който сам по себе си да гарантира стабилност. Положението на компонентите е важно, но трябва да се разглежда заедно с останалата механика на пациента.
Има значение кога е настъпила луксацията — и дали се повтаря
Голяма част от луксациите настъпват сравнително рано след операцията. При ранния епизод се оценяват положението на компонентите, меките тъкани, мускулният контрол и движението, при което е възникнал проблемът.
Различна е ситуацията, когато протезата е функционирала добре в продължение на години и тогава настъпва първата луксация. Тогава трябва да се потърси какво се е променило — фиксацията или положението на компонент, костта около протезата, меките тъкани, мускулният контрол или функционалната връзка между гръбначния стълб, таза и тазобедрената става.
След първа луксация съществува реален риск проблемът да се повтори. Затова успешно наместената става не винаги означава приключване на проблема. Особено при повторен епизод причината трябва да бъде анализирана целенасочено.
За разхлабването на тазобедрената протеза и как се разпознава, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/razhlabvane-na-tazobedrena-proteza
Как се установява причината
Диагностиката започва с точна история на случилото се. Има значение кога след операцията е настъпила луксацията, при какво движение, имало ли е падане или друга травма, дали има предишни подобни епизоди и как е функционирала протезата преди тях.
Важна е и посоката на луксацията, защото различните модели могат да насочат към различни проблеми в компонентите, меките тъкани или функционалното движение.
Рентгенографията е началното образно изследване. Тя позволява да се оцени положението на компонентите, костта около тях, евентуална миграция, счупване и други структурни промени. Сравнението с непосредствените следоперативни и по-старите контролни снимки често дава информация, която не може да се получи само от последната рентгенография.
Когато е необходима по-точна оценка на пространственото положение на компонентите, костта или конкретен механичен проблем, може да бъде необходима компютърна томография. При подбрани пациенти се използват и функционални образни изследвания в различни положения на тялото.
За изследванията при проблемна или болезнена тазобедрена протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/izsledvaniya-pri-boleznena-tazobedrena-proteza
Усещането за нестабилност може да има и друга причина
Не всеки пациент, който казва, че кракът „не държи“, има луксационна нестабилност.
Слабостта на мускулите около тазобедрената става може да създава несигурност при стъпване. Заболяване на гръбначния стълб или нервен проблем може да наруши контрола на крайника. Разлика в дължината, сухожилен проблем, болка или разхлабване също могат да променят походката и да бъдат възприемани като нестабилност.
Затова описанието на пациента е важна отправна точка, а диагнозата се определя чрез преглед и подходящите за конкретния случай изследвания.
След първата луксация винаги ли се прави операция
Не. При много пациенти първият епизод може да бъде лекуван без ревизионна операция.
След наместването се преценяват стабилността на ставата, положението на компонентите, костта, меките тъкани и обстоятелствата, при които е настъпила луксацията. Когато е необходимо, могат да бъдат препоръчани индивидуални ограничения на определени движения за ограничен период според посоката и предполагаемата причина за луксацията.
Решението за операция се определя преди всичко от установения проблем. Броят на епизодите е важна част от оценката, но не я замества. Още първата луксация може да разкрие значим структурен проблем, а при повторни епизоди трябва да се установи защо ставата продължава да губи стабилност.
Кога се обсъжда ревизионна операция
Ревизионно лечение се обсъжда, когато има повтаряща се нестабилност или е установен структурен проблем, който може да бъде коригиран хирургично. Причината може да бъде свързана с компонентите, меките тъкани, костта или комбинация от няколко фактора.
Преди планова ревизия трябва да бъде разумно изключена и перипротезна инфекция (инфекция около ставната протеза), дори когато водещият проблем изглежда механичен. Доказването на инфекция променя съществено оперативната стратегия.
За това как се доказва и изключва инфекция на ставна протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kak-se-dokazva-infektsiya-na-stavna-proteza
Няма една универсална операция за повтаряща се луксация. Ревизионното лечение трябва да бъде насочено към установената причина.
За това какво може да се сменя при ревизионна тазобедрена протеза и защо, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/revizionna-tazobedrena-proteza
Какво да подготвите за преглед
При нестабилност историята във времето често е толкова важна, колкото последната рентгенография.
Ако са налични, носете епикризата от първоначалната и последващите операции, информацията за имплантите, непосредствените следоперативни снимки, старите контролни рентгенографии и образните изследвания от епизодите на нестабилност. Особено ценна е снимка, направена преди наместването, защото показва самата луксация и нейната посока.
Полезно е да може точно да се възстанови и хронологията: кога е поставена протезата, как е функционирала след операцията, кога е настъпил първият епизод, при какво движение и колко пъти проблемът се е повторил.
За подробната подготовка за преглед при болезнена или проблемна протеза, прочетете тук:
Причината определя лечението
При един пациент нестабилността може да бъде свързана с положението или геометрията на компонентите. При друг водещият проблем е в меките тъкани. При трети луксацията се появява след промяна, настъпила години след първоначално добър резултат. Понякога участват няколко фактора едновременно.
Затова след овладяването на самия епизод следва установяване на причината и избор на лечение според нея.
Използвани източници
Kunutsor SK, Barrett MC, Beswick AD, Judge A, Blom AW, Wylde V, Whitehouse MR. Risk factors for dislocation after primary total hip replacement: a systematic review and meta-analysis of 125 studies involving approximately five million hip replacements. Lancet Rheumatology. 2019;1(2)–e121.
Dunleavy ML, Minutillo GT, Shaw JH, Paprosky WG. Prevention and Management of Instability After Total Hip Arthroplasty. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2025;33(21):1184–1192.
Gillinov SM, Joo PY, Zhu JR, et al. Incidence, Timing, and Predictors of Hip Dislocation After Primary Total Hip Arthroplasty for Osteoarthritis. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2022;30(21):1047–1053.
Grammatopoulos G, Innmann MM, Phan P, Bodner RJ, Meermans G. Spinopelvic challenges in primary total hip arthroplasty. EFORT Open Reviews. 2023;8(5):298–312.
Heckmann N, McKnight B, Stefl M, Trasolini NA, Ike H, Dorr LD. Late Dislocation Following Total Hip Arthroplasty: Spinopelvic Imbalance as a Causative Factor. Journal of Bone and Joint Surgery American Volume. 2018;100(21):1845–1853.
Weissman BN, et al.; Expert Panel on Musculoskeletal Imaging. ACR Appropriateness Criteria® Imaging After Total Hip Arthroplasty. Journal of the American College of Radiology. 2023;20–S432.
Parvizi J, Tan TL, Goswami K, Higuera C, Della Valle C, Chen AF, Shohat N. The 2018 Definition of Periprosthetic Hip and Knee Infection: An Evidence-Based and Validated Criteria. Journal of Arthroplasty. 2018;33(5):1309–1314.e2.
Toyoda T, Oe K, Iida H, Nakamura T, Okamoto N, Saito T. Treatment strategies for recurrent dislocation following total hip arthroplasty: relationship between cause of dislocation and type of revision surgery.BMC Musculoskeletal Disorders. 2023;24(1):238.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 15.08.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със състоянието на пациента, причината за нестабилността, образните изследвания, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.