Операцията е минала добре. Снимките изглеждат чисти. И въпреки това нещо не е както пациентът е очаквал: кръстът се обажда, сухожилията дърпат, слабината боли при повдигане на крака, глезенът се подува, ходилото стъпва различно. Тогава възниква тревожният въпрос: това нормално възстановяване ли е, или протезата не работи добре?
Болката след тазобедрена или колянна протеза невинаги идва от самата протеза. Понякога идва от тъкани, които години наред са работили неправилно: кръст, таз, сакроилиачни стави, нерви, сухожилия, мускули, глезен, субталарна става и ходило. В други случаи обаче болката може да бъде сигнал за механичен проблем, като притискане на сухожилие, конфликт между импланта и тъканите, неблагоприятна позиция на компонент или нестабилност, която трябва да се изясни системно. Затова болезнената протеза не се оценява само с въпроса „къде боли“, а се оценява цялата верига: гръбнак, таз, тазобедрена става, коляно, глезен, ходило, мускули, сухожилия и походка. Основната мисъл е проста: протезата сменя ставата, но тялото трябва да пренареди цялата механика около нея.
За да разберете защо възстановяването не винаги тече по очаквания модел, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vazstanovyavane-sled-proteza-ne-varvi-normalno
Защо след протеза могат да болят други места, не само оперираната става
При дългогодишна коксартроза или гонартроза пациентът рядко има само един изолиран проблем. Заболяването променя не само хрущяла, а и начина, по който човек ходи, става, сяда, пази болния крак и използва кръста. При тазобедрена артроза често има скъсена крачка, накуцване, скъсяване на мускули и капсула, наклон на таза и слабост на седалищните мускули. При колянна артроза често има изкривяване на оста, ограничено разгъване, промяна в движението на капачката и промяна в натоварването на глезена и ходилото.
След операцията основната става е реконструирана, но старият двигателен модел не изчезва веднага. Ако пациентът е куцал години, тялото му е свикнало да куца. Ако кръстът е компенсирал скована тазобедрена става, той не спира да участва в движението веднага. Затова след протеза може да има болка в места, които на пръв поглед не са „самата операция“. Това не означава автоматично усложнение, но означава, че болката трябва да се разбере в контекста на цялата механика.
Болката трябва да се проследява по посока, не само по място
Мястото на болката е важно, но не е достатъчно. По-важно е как се държи болката във времето. Ако постепенно намалява, ако ходенето се подобрява и всяка седмица има макар и малък напредък, това обикновено говори за възстановяване: възможно е да има болки от мускули, сухожилия и адаптация, но посоката е добра. Ако болката се усилва, ако няма напредък, ако след период на добър резултат се появи ново влошаване или ако има нестабилност, подуване, затопляне или температура, болката вече не трябва да се обяснява само с „нормално възстановяване“.
Класификацията на извънставните причини за болка след колянно протезиране разграничава изрично причините в самата протеза, като нестабилност, асептично разхлабване, инфекция и остеолиза, от извънставните структури: гръбнак, тазобедрена става, стъпало и глезен, съдови проблеми, тендинит, бурсит и синдром на илиотибиалната лента (Manning и съавт., 2015). Именно затова оценката трябва да бъде системна, а не основана само на една снимка или едно усещане.
За да видите как се подрежда търсенето на причината стъпка по стъпка в диагностичния алгоритъм при болезнена протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza
Нормална адаптационна болка след години неправилно движение
Нормалната адаптационна болка често се появява, защото тялото започва да използва мускули и сухожилия, които дълго време са били слаби, скъсени или претоварени по неправилен начин. След тазобедрена протеза седалищните мускули трябва отново да стабилизират таза, хълбочно-поясният мускул започва да работи в нова позиция, а отвеждащите мускули на бедрото трябва да контролират походката. След колянна протеза четириглавият мускул трябва да възстанови контрол, а прасецът, глезенът и ходилото трябва да се адаптират към нова ос и нова походка. Тази болка обикновено е свързана с натоварване и постепенно намалява. Но ако пациентът върви назад, а не напред, тя трябва да се изясни.
Болка от кръста след тазобедрена или колянна протеза
Връзката между тазобедрената става, таза и гръбнака е добре описана в ортопедичната литература. Когато тазобедрената става е скована, тазът и кръстът често компенсират. Обзор от 2022 г. на връзката между гръбначно-тазовото подравняване и болката в кръста след тазобедрено протезиране показва, че при част от пациентите болката в кръста намалява след операцията, защото тазобедрената става започва да се движи по-добре (Pourahmadi и съавт., 2022). При други болката в кръста остава или се усеща по-ясно, защото основната ставна болка вече е намаляла и старият гръбначен проблем става по-видим.
Подобна логика съществува и при коляното. Ако пациентът дълго време е ходил със сгънато коляно или скъсена крачка, тазът и кръстът са участвали в компенсацията. След възстановяване на разгъването и оста кръстът може да започне да работи в друга позиция. Това може да бъде адаптация, но може и да разкрие стар дегенеративен проблем, който преди е бил прикрит от по-силната болка в ставата.
Сакроилиачните стави и болката ниско в кръста
Сакроилиачните стави, ставите между кръстната кост и таза, участват в пренасянето на натоварването между гръбнака и долните крайници. Когато тазобедрената или колянната става е била болезнена или изкривена години наред, тазът често е променял позицията си. След операцията тази верига се пренастройва и пациентът може временно да усеща различно напрежение в таза, кръста и сакроилиачната област. В повечето случаи това е част от адаптацията. Ако обаче болката е силна, едностранна, прогресираща или блокира ходенето, тя трябва да се оцени, особено при пациенти с едновременна тазобедрена артроза, колянна артроза и стари гръбначни промени. При тях болката може да се „премести“ не защото протезата е неуспешна, а защото вече се вижда другият проблем.
Болка в седалището след тазобедрена протеза
Болката в седалището може да идва от кръста, сакроилиачната става, дълбоките мускули около тазобедрената става, седалищните мускули или променена походка. Пациентът често я описва като дълбока, тъпа, свързана с ходене, сядане или ставане. Ако болката върви по задната част на бедрото, трябва да се мисли за дразнене на нервни структури от кръста. Болката в седалището не доказва сама по себе си проблем с протезата, но ако е нова, силна, прогресираща или комбинирана с накуцване и нестабилност, трябва да бъде оценена в общия диагностичен контекст.
Седалищният нерв може да бъде раздразнен и по-надолу, в самото седалище, където минава под мускула пириформис и покрай останалите дълбоки мускули, които завъртат бедрото навън. Сраствания след операции в областта на таза също са описани като причина за притискане на нерва на това място (Martin и съавт., 2015). Тогава болката е дълбоко в седалището, слиза по задната част на бедрото и се засилва по-скоро при седене, а движенията в самата протеза обикновено не я провокират. Това не е проблем на импланта и се лекува на мястото на притискането.
За да разберете как се разпознава и лекува притискането на седалищния нерв в седалището, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/piriformis-sindrom
Болка в слабината след тазобедрена протеза и хълбочно-поясният мускул
Една от важните причини за слабинна болка е дразненето на хълбочно-поясния мускул, мощен мускулно-сухожилен комплекс, който сгъва тазобедрената става и работи при повдигане на крака, качване в кола или ставане от стол. Когато болката в слабината се провокира при активно повдигане на изпънатия крак, качване в кола или ставане от седнало положение, трябва да се мисли за дразнене на това сухожилие (Lachiewicz и Kauk, 2009). Причината може да бъде функционално възпаление от новата механика, но може да бъде и механично дразнене от предния ръб на чашката, например когато тя издава прекалено напред. В проучване на 569 тазобедрени протези симптоматичен конфликт с това сухожилие е имало при 3,9%, а рискът е бил значително по-висок, когато чашката издава напред с 12 мм или повече на компютърна томография (Ueno и съавт., 2018). Това показва, че става дума за измерим механичен проблем, а не за абстрактна теория.
Не всяка слабинна болка идва от хълбочно-поясния мускул: в ранното възстановяване тя по-често е от слабост, оток и адаптация. Ако обаче е постоянна, ясна, механична и не намалява, трябва да се изясни, понякога с компютърна томография за позицията на чашката или с диагностична инжекция под образен контрол.
За да разберете кога болката след смяна на тазобедрената става идва от самата протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-smyana-na-tazobedrena-stava-prichina-proteza
Болка отстрани на бедрото след тазобедрена протеза
Страничната болка в областта на големия трохантер е друга честа причина за оплаквания при по-дълго ходене, лежане на оперираната страна или изкачване. Проучване на 172 пациенти след тазобедрено протезиране открива такава болка при 12% от тях и я свързва с удължаване на оперирания крак с 1 см или повече (Sayed-Noor и Sjödén, 2006). При пациенти, които са куцали дълго преди операцията, отвеждащите мускули често са отслабени и трябва отново да стабилизират таза при ходене. Ако болката постепенно намалява и походката се подобрява, тя често е част от адаптацията; ако се усилва или води до накуцване, трябва да се оцени.
За да разберете как разликата в дължината на краката влияе на тази механика, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/razlika-v-dalzhinata-na-krakata-sled-tazobedrena-proteza
Механичен конфликт след тазобедрена протеза
Механичен конфликт означава нежелан контакт или притискане между компонентите, между кост и имплант или между имплант и меки тъкани. Той може да доведе до болка, ограничение на движението, усещане за блокиране или дори риск от луксация. Пациентът може да не го усети като „проблем с импланта“, а като рязка болка при определено движение, страх от навеждане или приплъзване. Диагнозата не се поставя само по описание: нужни са преглед, рентгенография и понякога компютърна томография.
За да разберете кога тазобедрената протеза започва да създава механичен проблем, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/tazobedrena-proteza-sazdava-problem
Болки от меките тъкани след колянна протеза
След колянна протеза болката може да идва от сухожилието на капачката, четириглавия мускул, страничните връзки, илиотибиалната лента (здравата сухожилна ивица по външната страна на бедрото), областта под коляното, задната капсула или белега. В ранното възстановяване това е очаквано, защото коляното е било болно и сковано дълго време, а мускулите и капачката трябва да намерят нова механика. При някои пациенти обаче мекотъканната болка не е само адаптация, а резултат от неправилен баланс, неправилно завъртане на компонентите или ставна линия, която не работи добре за конкретния пациент. Добрата колянна протеза изисква не само правилно поставени компоненти, а и правилен баланс на меките тъкани (Meloni и съавт., 2014).
Предна, вътрешна, външна и задна болка след колянна протеза
Предната болка около капачката може да бъде свързана със слабост на четириглавия мускул, възпаление на сухожилието на капачката или неправилно завъртане на компонентите и се усеща при ставане от стол, слизане по стълби или клякане. Проучване на ефекта от неправилното завъртане на компонентите показва връзка между него и по-лоши ранни клинични резултати, включително предна болка (Dalyan и съавт., 2022).
Болката от вътрешната страна може да идва от вътрешната странична връзка или от остатъчно напрежение след корекция на крив крак. Болката от външната страна може да бъде свързана с илиотибиалната лента или с остатъчно напрежение след корекция на деформация. Задната болка може да идва от задната капсула или от остатъчна сгъната позиция, която променя натоварването върху бедрото, прасеца и кръста. Тези болки често са част от адаптацията, но ако са постоянни, прогресиращи или комбинирани с подуване и нестабилност, трябва да се оценят.
Когато меките тъкани болят, защото механиката не е добра
Когато колянната протеза не е добре балансирана, пациентът не винаги казва „протезата е неправилно поставена“. По-често казва „коляното не работи естествено“ или „не му вярвам“. Ако коляното е нестабилно, меките тъкани започват да компенсират: мускулите работят повече, за да стабилизират ставата, и с времето се появяват умора, болка и оток. Ако има неправилно завъртане на компонентите, капачката може да не се движи добре, а сухожилията около коляното да се претоварват.
За да разберете как се проявява нестабилността, когато пациентът не вярва на колянната си протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/nestabilnost-sled-kolyanna-proteza
За да разберете защо неправилното завъртане на компонентите причинява болка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-sled-kolqnna-proteza-rotacia
Скованост, артрофиброза и болка от меките тъкани
Понякога основният проблем не е нестабилност, а скованост: пациентът не може да сгъва или изправя напълно коляното. Това може да се дължи на артрофиброза (прекомерно образуване на белезна тъкан в ставата), предоперативна скованост, силен възпалителен отговор или недостатъчна рехабилитация. При сковано коляно меките тъкани също болят, защото мускулите работят неикономично, пациентът ходи с по-къса крачка, а кръстът, тазът, глезенът и ходилото компенсират. Затова сковаността не е само ограничение в градуси, а променя цялата походка.
За да разберете защо след колянна протеза може да има трудно сгъване или изправяне, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/trudno-sgavane-izpravyane-sled-kolyanna-proteza
Защо след колянна протеза може да боли или да се подува глезенът
Това е една от най-подценяваните теми след колянно протезиране. Пациентът очаква промени около коляното, но не очаква да го боли глезенът или ходилото. Това не винаги означава проблем с колянната протеза; понякога означава, че цялата ос на натоварване се е променила.
При дългогодишна гонартроза с изкривяване навътре коляното е било деформирано години наред, а глезенът, задният отдел на ходилото и субталарната става са компенсирали, за да остане стъпалото стабилно. След колянно протезиране оста на крака се коригира и това, което се е развивало години, се променя за един ден. Коляното вече стои в нова ос, но глезенът и ходилото трябва да се адаптират към новата линия на натоварване. Проспективно проучване на 108 пациенти с варусна деформация установява, че подравняването на задния отдел на ходилото се променя значимо още в първите три месеца след операцията, успоредно с подобрение на функционалната оценка на глезена (Diao и съавт., 2021). Връзката между корекцията на оста и адаптацията на ходилото обаче е ясна при пациентите под 65 години и практически липсва при по-възрастните, при които тази компенсаторна способност отслабва. Затова колкото по-възрастен е пациентът, толкова по-внимателно трябва да се проследи дали ходилото реално се пренастройва, вместо да се приема, че това ще стане от само себе си.
Субталарната става: малката става, която компенсира кривото коляно
Субталарната става се намира под глезена, между скочната и петната кост, и има голяма роля в начина, по който ходилото се адаптира към терена и към оста на крака. Когато коляното е било криво години наред, тя често участва в компенсацията, като помага петата и ходилото да се позиционират така, че човек да стъпва относително стабилно. Ако субталарната става е гъвкава, адаптацията след операцията може да стане постепенно. Ако е скована, артрозна или свързана със стара деформация на ходилото, адаптацията може да бъде болезнена и тогава пациентът може да има болка от вътрешната или външната страна на глезена, в петата или в свода.
Защо глезенът и ходилото могат да се подуват след колянна протеза
В ранния следоперативен период може да има оток поради самата операция, намалена активност и по-слаба мускулна помпа на прасеца. Това често се подобрява с времето и движението. Има и механична причина: когато оста на крака се промени, натоварването през глезена и ходилото се променя, а сухожилията около глезена трябва да стабилизират нова позиция.
Третата група причини не трябва да се пропуска. Внезапен, болезнен, нарастващ едностранен оток на подбедрицата или глезена не трябва да се обяснява само с адаптация на оста. Ако има зачервяване, затопляне, силна болка в прасеца, задух или общо влошаване, трябва да се потърси медицинска помощ веднага, защото трябва да се изключат съдови причини, включително тромбоза (образуване на кръвен съсирек във вените). След като спешните и съдовите причини са изключени, глезенът и субталарната става трябва да се мислят като част от механичната верига, а не като отделен случаен проблем.
Кога болката в глезена е адаптация и кога изисква отделна оценка
По-вероятно е болката да бъде адаптационна, когато се появява при натоварване, постепенно намалява, не се съчетава със силен оток и ходенето като цяло се подобрява. По-внимателна оценка изисква, когато се усилва, когато глезенът остава подут, когато има болка при стъпване, стара артроза на глезена, сковано ходило или плоскостъпие, или когато колянната протеза също се усеща нестабилна. В такава ситуация не трябва да се лекува само глезенът и не трябва да се гледа само коляното, а да се оцени цялата линия на натоварване, понякога с дълги рентгенографии на целия долен крайник.
Как се поставя диагнозата
Диагностиката започва с историята на болката: кога е започнала, имало ли е период на добър резултат, къде точно боли и какво я провокира (Djahani и съавт., 2013). След това идва прегледът, който трябва да оцени не само протезата, а цялата верига. При тазобедрена протеза това са походката, дължината на краката, страничното отстояние, силата на отвеждащите мускули и кръстът, а при колянна протеза разгъването, сгъването, капачката, оста, глезенът и ходилото. Образната диагностика обикновено започва с рентгенография, а при нужда се добавят компютърна томография за позицията или завъртането на компонентите, лабораторни изследвания при съмнение за инфекция или ехография и ядрено-магнитен резонанс при проблеми в меките тъкани.
За да разберете кои изследвания се назначават при болезнена тазобедрена протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/izsledvaniya-pri-boleznena-tazobedrena-proteza
За да разберете кои изследвания са нужни при болезнена колянна протеза, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/izsledvaniya-pri-boleznena-kolyanna-proteza
Какво да подготви пациентът за преглед
При болка след протеза документацията не е формалност, а част от диагнозата. Добре е пациентът да носи епикризата, стари и нови рентгенови снимки, резултати от образни и лабораторни изследвания и описание на рехабилитацията. Особено важно е да се знае кога е започнала болката: веднага след операцията или след период на добър резултат, само при движение или и в покой. Колкото по-точно е описана болката, толкова по-лесно се подрежда причината.
За да подготвите подробно документите и наблюденията си за прегледа, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kakvo-da-podgotvite-za-pregled-pri-boleznena-proteza
Кога болката не трябва да се отлага
Оценката не трябва да се отлага, ако болката се усилва вместо да намалява, ако се появи след период на добър резултат, ако има ново накуцване, нестабилност, повторно подуване, температура или секреция, или ако пациентът не напредва въпреки правилна рехабилитация. При тазобедрена протеза особено внимание изискват нова слабинна болка, усещане за нестабилност или луксация. При колянна протеза внимание изискват подуване след натоварване, трудно сгъване без прогрес или нова болка в глезена, която не се подобрява. Целта на прегледа не е пациентът веднага да бъде насочен към ревизия, а причината да се подреди.
Как точността при операцията влияе на съседните структури
Добрата протеза не е само здраво фиксиран имплант, а правилно възстановена механика. При тазобедрената става това означава позиция на чашката, дължина, странично отстояние и безопасен обем на движение без механичен конфликт. При коляното означава ос, завъртане на компонентите, баланс на връзките и съобразяване с цялата верига на долния крайник. Затова при оценката на болезнена протеза тези параметри се проверяват внимателно, без предварително да се приема, че те са причината. Те обясняват и защо точността при планирането и поставянето на протезата е свързана с това дали пациентът ще ходи естествено и дали съседните стави ще могат да се адаптират.
За да разберете защо точността при смяна на колянна става има пряко значение за дългосрочния резултат, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/tochnost-smyana-kolyanna-stava
Кога второто мнение е разумна стъпка
Второто мнение не е противопоставяне на първия хирург. То е разумна стъпка, когато болката не се подрежда, когато няма ясна диагноза, когато има разминаване между симптомите и обяснението или когато пациентът се чувства оставен без план.
За да разберете кога е разумно да се потърси второ мнение, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/vtoro-mnenie-sled-boleznena-proteza
Какво да запомни пациентът
Болката след протеза рядко идва само от едно място, а е въпрос на цялата верига, която трябва да се пренастрои към новата става. Адаптационната болка обикновено намалява седмица по седмица. Болка, която се усилва, която се появява след период на добър резултат или която носи нестабилност, подуване и накуцване, не трябва да се пренебрегва. Тогава причината трябва да се подреди системно, а не да се обяснява само с „нормално възстановяване“.
Често задавани въпроси
Нормално ли е да ме боли кръстът след смяна на тазобедрена или колянна става?
Може да се случи, особено ако преди операцията сте ходили дълго с куцане или изкривена ос на крака. Ако болката постепенно намалява и функцията се подобрява, тя често е част от адаптацията. Ако се усилва или блокира ходенето, трябва да се оцени.
Може ли болката в седалището след тазобедрена протеза да е от притиснат седалищен нерв?
Да. Нервът може да бъде раздразнен в кръста или в самото седалище, където минава под мускула пириформис. Тогава болката слиза по задната част на бедрото и се засилва при седене, а движенията в протезата обикновено не я провокират.
Може ли болката в слабината след тазобедрена протеза да е от сухожилие?
Да. Болката в слабината при повдигане на крака, качване в кола или ставане от стол може да бъде свързана с дразнене на хълбочно-поясния мускул. Не се доказва само по усещане: необходими са преглед, образна диагностика и понякога диагностична инжекция.
Защо ме боли глезенът след колянна протеза?
След колянна протеза оста на крака се променя. Ако глезенът и субталарната става години наред са компенсирали криво коляно, след операцията трябва да се адаптират към новата линия на натоварване. При гъвкаво ходило това често става постепенно, особено при по-млади пациенти.
Може ли болка в глезена след колянна протеза да означава, че коляното е поставено неправилно?
Не автоматично. Може да бъде адаптация или стар проблем в глезена. Но ако има остатъчна деформация, нестабилност или лош баланс на колянната протеза, глезенът може да продължи да се претоварва, затова се оценява цялата ос на крайника.
Може ли позицията на протезата да дразни мускули и сухожилия?
Да. При тазобедрена протеза издаването на чашката напред може да дразни хълбочно-поясния мускул. При колянна протеза неправилното завъртане или лошият баланс могат да претоварват сухожилия. Това трябва да се доказва с преглед и изследвания, а не да се предполага.
Кога мекотъканната болка е тревожна?
Когато се усилва, когато няма напредък, когато се появява ново накуцване, нестабилност, подуване, температура или секреция, или когато се появи след период на добър резултат.
Използвани източници
Manning BT, Lewis N, Tzeng TH, Saleh JK, Potty AGR, Dennis DA, Mihalko WM, Goodman SB, Saleh KJ. Diagnosis and management of extra-articular causes of pain after total knee arthroplasty. Instructional Course Lectures. 2015;64:381-388.
Pourahmadi M, Sahebalam M, Dommerholt J, Delavari S, Mohseni-Bandpei MA, Keshtkar A, Fernández-de-Las-Peñas C, Mansournia MA. Spinopelvic alignment and low back pain after total hip arthroplasty: a scoping review. BMC Musculoskeletal Disorders. 2022;23:250.
Lachiewicz PF, Kauk JR. Anterior iliopsoas impingement and tendinitis after total hip arthroplasty. Journal of the American Academy of Orthopaedic Surgeons. 2009;17(6):337-344.
Ueno T, Kabata T, Kajino Y, Inoue D, Ohmori T, Tsuchiya H. Risk factors and cup protrusion thresholds for symptomatic iliopsoas impingement after total hip arthroplasty: a retrospective case-control study. The Journal of Arthroplasty. 2018;33(10):3288-3296.e1.
Sayed-Noor AS, Sjödén GO. Greater trochanteric pain after total hip arthroplasty: the incidence, clinical outcome and associated factors. Hip International. 2006;16(3):202-206.
Meloni MC, Hoedemaeker RW, Violante B, Mazzola C. Soft tissue balancing in total knee arthroplasty.Joints. 2014;2(1):37-40.
Dalyan S, Ozan F, Altun İ, Kahraman M, Günay AE, Özdemir K. The influence of component rotational malalignment on early clinical outcomes in total knee arthroplasty. Cureus. 2022;14(2):e22444.
Diao N, Yu F, Yang B, Ma L, Yin H, Guo A. Association between changes in hip-knee-ankle angle and hindfoot alignment after total knee arthroplasty for varus knee osteoarthritis. BMC Musculoskeletal Disorders. 2021;22(1):610.
Djahani O, Rainer S, Pietsch M, Hofmann S. Systematic analysis of painful total knee prosthesis, a diagnostic algorithm. The Archives of Bone and Joint Surgery. 2013;1(2):48-52.
Martin HD, Reddy M, Gómez-Hoyos J. Deep gluteal syndrome. Journal of Hip Preservation Surgery. 2015;2(2):99-107.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 25.10.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.

