Болка в тазобедрената става при ходене
В началото всичко изглежда нормално. Тръгвате да вървите, както винаги, и в един момент се появява усещане, което трудно може да се нарече болка — по-скоро напрежение или леко дърпане, което ви кара неусетно да промените крачката си. Спирате за малко и то изчезва, а точно това създава усещането, че не е нещо сериозно, а само временно претоварване. Ако усещането е единично и не се повтаря, обичайно наблюдението е достатъчно. Но когато започне да се появява по един и същи начин — при сходно ходене, на сходно разстояние — това вече е модел, който има смисъл да се разгледа като сигнал за евентуална коксартроза (артроза на тазобедрената става), а не като случайност. Как изобщо се разпознава този по-широк модел на симптомите е разгледано по-подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/simptomi-koksartroza-stadii
Защо усещането се „мести"
Един от най-объркващите моменти за пациентите е, че болката рядко се усеща точно „в ставата". Понякога е дълбоко в слабините, друг път се спуска по предната част на бедрото, а има случаи, в които се усеща чак около коляното. Причината е анатомична, не случайна — тазобедрената става се инервира от клонове на бедрения нерв, които обслужват и по-долни части на крайника, затова дразненето в самата става лесно се „препраща" надолу по хода на нерва. Проучване върху разпределението на болката при пациенти с проблем в тазобедрената става установява, че болка в слабините и предната част на бедрото е най-честа, но при значителна част от пациентите усещането стига и под нивото на коляното — находка, която не зависи от това колко изразени са промените на рентгена. Именно затова болка около коляното понякога подвежда, вместо да насочи към истинския източник. Когато усещането се появи в слабините, това е мястото, в което ставата най-често се „издава", и е разгледано по-подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-slabini
Кога локализацията насочва другаде
Има и обратна граница, която си струва да се знае. Ако болката е основно по външната страна на ханша, чувствителна е при директен натиск или се засилва при лежане на тази страна, логиката често е различна — насочва по-скоро към трохантерен болков синдром (възпаление или дразнене на сухожилията и меките тъкани около костния изпъкнал ръб отстрани на ханша), отколкото към самата става. Двете състояния могат да съществуват едновременно, но се различават по механизъм и подход на лечение, затова не всяка болка около ханша означава коксартроза. Когато обаче симптомът е „навътре", към слабините, и се появява именно при ходене, вероятността да произхожда от самата става е много по-висока.
Ходенето като функционален ориентир
В началото трябва да се извърви по-голямо разстояние, за да се появи усещането. С времето обаче тази граница започва да намалява, а темпото — без да се планира съзнателно — да се коригира, за да я избегне. Ходенето постепенно се превръща в ориентир не за издръжливост, а за функция — показва докъде стига ставата, преди да сигнализира, че натоварването е прекалено. Когато дистанцията намалее забележимо или се появи нужда от избягване на наклон или стълби, крачката вече започва да се променя, преди пациентът съзнателно да го регистрира — по-кратка стъпка, по-предпазливо пренасяне на тежестта, а понякога и леко забележимо накуцване.
Кога симптомът вече е белег за напредване
Докато усещането изчезва напълно веднага след спиране, ставата все още разполага с известен резерв. Когато обаче болката започне да се задържа известно време след натоварването или да се появява дори без предходно ходене, това обикновено показва, че възстановяването между отделните епизоди е по-бавно, отколкото преди. А когато започне да буди нощем, това вече е различен сигнал, свързан с по-напреднал етап на процеса, разгледан по-подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/noshtna-bolka-koksartoza
Накъде да продължите оттук
Промяната в начина на ходене рядко е рязка — тя се натрупва през намаляващо разстояние, по-предпазлива крачка и постепенно избягване на определени движения. Как точно артрозата променя походката и защо тази промяна има самостоятелно значение отвъд самата болка е разгледано подробно тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kak-artrozata-promenya-pohodkata
Често задавани въпроси
Ако болката изчезва напълно веднага след спиране, безопасно ли е да не се обръща внимание?
Не е задължително опасно, но си струва да се следи моделът — дали разстоянието, при което се появява, намалява с времето. Именно тази динамика, а не еднократното усещане, показва дали процесът напредва.
Защо понякога усещам болката около коляното, а не в ханша?
Тазобедрената става споделя нервно захранване с по-долни части на крака, затова дразненето в нея често се „препраща" надолу — явление, документирано при значителна част от пациентите с проблем в ставата, независимо от степента на промените на образното изследване.
Възможно ли е болката отстрани на ханша да няма нищо общо със ставата?
Да, и това е чест сценарий. Болка, ограничена до външната страна и чувствителна при натиск, по-често насочва към възпаление на сухожилията около костния ръб, отколкото към самата тазобедрена става, макар двете да могат да съществуват едновременно.
Кога болката при ходене трябва да се приеме сериозно?
Когато моделът се повтаря по сходен начин при сходно натоварване, когато разстоянието до появата му намалява или когато крачката започва да се променя — тогава има смисъл симптомите да се разгледат в цялостен контекст, а не поотделно.
Използвани източници
Lesher JM, Dreyfuss P, Hager N, Kaplan M, Furman M. Hip Joint Pain Referral Patterns: A Descriptive Study. Pain Med. 2008;9(1):22-25.
Pianka MA, Serino J, DeFroda SF, Bodendorfer BM. Greater trochanteric pain syndrome: evaluation and management of a wide spectrum of pathology. SAGE Open Med. 2021;9.
Altman RD, et al. The American College of Rheumatology criteria for the classification and reporting of osteoarthritis of the hip. Arthritis Rheum. 1991;34(5):505-514.
Hunter DJ, Bierma-Zeinstra S. Osteoarthritis. Lancet. 2019;393(10182):1745-1759.
Автор и медицинска отговорност
Тази статия е подготвена и медицински редактирана от д-р Калоян Йорданов - специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Последна медицинска редакция: 09.07.2026 г.
Информацията има образователна цел и не замества индивидуален медицински преглед, диагностика, консултация или лечение. Всяко решение зависи от конкретното състояние на пациента, образните изследвания, съпътстващите
заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копиране, преработване или публикуване на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие не е разрешено.