Интервенционално лечение на хроничната болка в рамото

Болката в рамото може да започне от сухожилие, бурса, ставна капсула, износена става, последици от травма или промени след операция. При част от хората тя отзвучава с подходящ режим, медикаменти и рехабилитация. При други се задържа месеци, нарушава съня, ограничава движението и постепенно променя начина, по който човек използва ръката си. Когато болката продължава повече от три месеца, тя обичайно се определя като хронична.¹

Интервенционалното лечение включва процедури, при които чрез игла или специален електрод се достига до конкретна структура или нервен път, свързан с болката. Според мишената се използва ехография, рентгенов контрол или друг подходящ метод за образно насочване. Целта може да бъде диагностична, лечебна или и двете едновременно.

При рамото интервенционалното лечение може да бъде част от неоперативното лечение, диагностична стъпка, начин да се създаде период с по-ниска болка за рехабилитация или симптоматична стратегия при пациент, при когото операцията не е подходяща или не е желана в момента. Тази статия е насочена основно към нервните блокади, диагностичната и прогностичната селекция и радиочестотните процедури. Ставните и околоставните инжекции и биологичните методи са отделна тема.

За общия диагностичен път при болка в рамото и най-честите причини вижте:

Болка в рамото — причини, диагностика и лечение

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-v-ramoto

Хроничната болка в рамото е симптом с различни източници

Изразът „хронична болка в рамото“ описва продължителността на оплакването, но сам по себе си не посочва диагнозата. Един пациент може да има артроза на главната раменна става, друг — дегенеративно увреждане на ротаторния маншон, трети — продължителна болка при замръзнало рамо, а при четвърти проблемът да е в акромиоклавикуларната става — малката става между ключицата и костния покрив на рамото — или да идва от шийния отдел на гръбнака.

Има и още едно важно разграничение. При част от пациентите доминира болка от увредена или раздразнена тъкан — ноцицептивна болка, например от става, капсула, сухожилие или бурса. При други има болка, свързана с увреждане или дразнене на нерв — невропатична болка. Понякога към тях се добавя промяна в начина, по който нервната система обработва продължителния болков сигнал — ноципластичен компонент. Радиочестотното въздействие върху ставни сетивни клончета има логика само когато е достатъчно ясно определен нервният път, който участва в болката; то не е универсално лечение за всяка хронична раменна болка.

Това разграничение е решаващо, защото различните механизми се лекуват по различен начин. Ако мишената е избрана без достатъчно ясна диагноза и клинична логика, може да се получи краткотрайно обезболяване без реална промяна в лечебния план.

В практиката започвам с три въпроса. Първо, коя структура или механизъм най-вероятно поддържа болката. Второ, има ли механично увреждане, което изисква собствено лечение. Трето, какъв резултат трябва да постигне интервенцията — диагностична яснота, временен прозорец за рехабилитация, по-продължителен контрол на болката или мост до окончателно лечение.

Общите принципи на интервенционалната терапия на болката и мястото ѝ в цялостния лечебен план са разгледани отделно:

Терапия на болката — кога помага и кога вече не е достатъчна

https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov

Кога интервенционалното лечение влиза в лечебния план

Предлагам интервенционална процедура, когато болката продължава въпреки разумно проведено лечение и имам достатъчно ясна клинична хипотеза за нейния източник или механизъм. Преди това пациентът преминава през преглед, образни изследвания, когато са показани, и пробен период с консервативни средства, съобразени с конкретното заболяване.

Преценявам нуждата от процедура основно по влиянието на болката върху функцията, заедно с продължителността на симптомите. Нощното събуждане, невъзможността за обличане и лична хигиена, отказът от движение заради болка, прекъснатата рехабилитация и нарастващата нужда от обезболяващи показват, че симптомът вече влияе съществено върху ежедневието.

Ако диагнозата сочи структурно увреждане, което подлежи на собствено лечение, интервенцията трябва да бъде поставена в контекста на това увреждане. При остро травматично разкъсване на сухожилие, прогресираща слабост, нестабилна фрактура, инфекция или друго състояние с конкретно структурно лечение обезболяването не трябва да забавя необходимата оценка.

Ако структурният проблем е хроничен и операцията в момента не е желана, временно е противопоказана или общото състояние прави хирургичния риск неблагоприятен, интервенционалното лечение може да има по-голяма стойност. При някои пациенти целта е да се поддържа приемлива функция. При други процедурата създава период с по-ниска болка, през който рехабилитацията отново става възможна.

Блокадата може да бъде диагностична, прогностична или лечебна

При диагностична блокада малко количество местен анестетик се поставя около избран нерв или негово сетивно клонче. Ефектът е кратък и точно това я прави полезна като тест. Ако временното блокиране на определен болков път доведе до ясно намаляване на симптомите, вероятността избраната мишена да участва в болката се увеличава.

Когато същата блокада се използва преди по-дълготрайна нервна процедура, тя има и прогностична цел — да подпомогне преценката дали избраният нервен път е разумна мишена за следваща интервенция.

Преди диагностична или прогностична блокада определям с пациента конкретните движения, които предизвикват болката. След процедурата проверяваме отново същите движения. Ясното подобрение подкрепя избора на мишената, без да го доказва. Ако подобрение няма, преразглеждам диагнозата и избраната мишена.

При лечебна блокада целта е да се създаде период с по-ниска болка, който да позволи по-добър сън, движение и участие в рехабилитацията.³,⁴ Продължителността зависи от използваното лекарство.

Усложненията след блокада на надлопатъчния нерв са редки; възможни са локална болка и кръвонасядане, преходна слабост или изтръпване и инфекция, а при определени анатомични подходи много рядко е описан пневмоторакс — попадане на въздух между белия дроб и гръдната стена.⁵

Образното насочване помага процедурата да достигне правилната мишена

Процедурите около рамото извършвам под ехографски контрол. Ехографът показва в реално време сухожилия, мускули, бурси, костни контури, ставни джобове, съдове и част от периферните нерви. Това позволява да проследявам иглата по време на движението ѝ и да поставям лекарството в предварително определена анатомична зона.

При някои мишени и процедури се използва и флуороскопия — рентгеново насочване в реално време. Образният контрол има особено значение, когато целта е малка структура или когато близо до планирания път има съдове, нерви или други чувствителни анатомични структури.

При ставни и околоставни процедури образът помага да се различи дали лекарството трябва да попадне в основната раменна става — гленохумералната става, в субакромиалната бурса — малката торбичка под костния покрив на рамото, около акромиоклавикуларната става или в друга зона.

При блокадата на надлопатъчния нерв облекчението е сходно, независимо дали иглата се насочва с ехограф или по външни анатомични ориентири.⁶ Решението дали конкретната процедура е подходяща вземам след преглед и клинична оценка.

За ставните и околоставните инжекции, кортикостероидите, хиалуроновата киселина и биологичните методи вижте:

Инжекционно лечение на рамото

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/injekcionno-lechenie-ramo

Надлопатъчният нерв е важна мишена, но не е единственият нерв на рамото

Надлопатъчният нерв, наричан още супраскапуларен нерв, участва в сетивното нервно снабдяване на значителна част от раменната става. Той обаче е смесен нерв и има двигателни клонове към два от мускулите на ротаторния маншон. При термична денервация — селективно топлинно въздействие върху нервни влакна — насочването е към подходящи по-крайни ставни сетивни клончета с цел да се запази двигателната функция.

Раменната става получава ставни клончета от надлопатъчния, подмишничния и латералния гръден нерв, а разположението им варира.⁷ При някои хора една мишена може да е достатъчна, докато при други е необходимо да се оценят няколко сетивни пътя.²

Клиничните данни за блокадата на надлопатъчния нерв показват, че тя може да намали хроничната раменна болка и при част от пациентите да подобри функцията. Големината и продължителността на ефекта варират между отделните заболявания, медикаменти и използвани техники.³,⁴

Радиочестотното лечение е възможност за внимателно подбрани пациенти

Под общото име „радиочестотно лечение“ се използват процедури с различен начин на действие. При пулсовата радиочестота енергията се подава на импулси при ограничена температура, без да се създава типичното непрекъснато топлинно увреждане на нервната тъкан. При конвенционалната и охладената термична радиочестота се създава контролирана зона на нагряване около избрани сетивни клончета. Това не са просто различни настройки на една и съща процедура и доказателствата за тях не трябва да се смесват.

Към момента нито една радиочестотна техника не е доказано по-добра при хроничната болка в рамото.⁸,⁹ При подбрани пациенти е наблюдавано облекчение след пулсова и термична радиочестота.⁸,¹⁰,¹¹ При термичните техники въздействието се насочва към малките ставни сетивни клончета с цел да се запази силата на мускулите.¹¹ Ефектът при конкретния човек не може да се предвиди.⁸

Подробностите за избора на нервни мишени, блокадите и практическото протичане на радиочестотните процедури са представени тук:

Блокади и радиочестотно лечение при болка в рамото

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/blokadi-radiochestotno-lechenie-ramo

При артроза на рамото интервенционалното лечение може временно да намали болката и да подпомогне функцията

При гленохумерална артроза болката идва от износената става и свързаните с нея капсулни и костни промени. Когато заболяването е напреднало, интервенционалната процедура не възстановява ставния хрущял и не променя деформацията. Нейната роля е симптоматична — да намали болката и да подпомогне функцията за определен период. Няма доказателства, че нервната денервация забавя прогресията на артрозата.

Такъв подход може да има смисъл, когато консервативните средства вече са недостатъчни, а пациентът още не желае смяна на ставата или временно не е подходящ за операция. Данните за радиочестотно лечение при артрозна раменна болка показват възможност за клинично подобрение при подбрани пациенти, без данни за промяна в естествения ход на артрозата.⁸,¹¹

Ако артрозата вече причинява тежка загуба на движение, постоянна болка и съществено нарушение на ежедневието, обезболяващата процедура трябва да бъде разглеждана спрямо възможността за структурно лечение. В този момент въпросът се измества от „можем ли да намалим болката“ към „кое лечение най-добре отговаря на функционалните цели и структурното състояние на рамото“.

При заболявания на ротаторния маншон първо се определя структурното състояние

Тендинопатия означава заболяване на сухожилието, обикновено свързано с дегенеративни промени и променено натоварване. При ротаторния маншон тя може да съществува самостоятелно или заедно с частично и пълно разкъсване. Болката често се усилва при повдигане на ръката и през нощта.

При хронични дегенеративни промени интервенционалното лечение може да се използва като част от симптоматичния контрол, особено когато болката пречи на упражненията и съня. При остро травматично разкъсване, обективна или прогресираща слабост, която не се обяснява само с болката, или клинична ситуация, при която продължителното отлагане може да намали възстановимостта на сухожилието и очаквания резултат, приоритет има своевременната структурна оценка. Самият факт, че едно сухожилие технически може да бъде възстановено, не означава автоматично, че операцията е правилният избор за всеки пациент.

Субакромиалният болков синдром включва болка, свързана със структурите в пространството под костния покрив на рамото, включително бурсата и ротаторния маншон. При тези пациенти мястото на интервенцията зависи от конкретния източник на симптомите. Нервна процедура има различна логика от инжекцията в субакромиалната бурса.

Повече за субакромиалния болков синдром и лечението му:

Субакромиален болков синдром

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/subakromialen-bolkov-sindrom-ramo

При замръзнало рамо контролът на болката трябва да подпомага възстановяването на движението

Адхезивният капсулит, известен като замръзнало рамо, причинява болезнено ограничение както на активното, така и на пасивното движение. Основният функционален проблем е загубата на движение, затова обезболяването има смисъл, когато подпомага по-поносимото раздвижване.

Блокадата на надлопатъчния нерв може да намали болката като допълнение към основното лечение, но резултатите не са напълно еднакви.¹² Има и данни за краткосрочно подобрение след пулсова радиочестота, но те не са достатъчни методът да се приема като стандартно или превъзхождащо лечение на замръзналото рамо.¹³ Ако рамото остане механично сковано въпреки намалената болка, следващата стъпка трябва да бъде насочена към самата капсулна скованост.

При калцифициращ тендинит лечението трябва да остане насочено към причината

Калцифициращият тендинит представлява натрупване на калциеви отлагания в сухожилие на ротаторния маншон и може да протича както с хронични оплаквания, така и с внезапен пристъп на силна болка. Интервенционалният подход трябва да бъде насочен към активната причина за симптомите — самия калцификат, възпалението на съседната бурса или друга структура; нервната процедура не отстранява калциевото отлагане и има различна роля от причинно насоченото лечение.

За фазите и лечебните възможности вижте:

Калцифициращ тендинит на рамото

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kalcificirasht-tendinit-ramo

След травма или операция първо се изключва механично усложнение и се определя механизмът на болката

Хроничната болка след счупване, фиксация с импланти или предходна операция около рамото изисква по-широка диагностика, при която причината за продължаващата болка се оценява според конкретната извършена процедура. Преди интервенционална процедура трябва да е ясно, че няма несраснала или неправилно сраснала фрактура, разхлабен имплант, инфекция, механична нестабилност, значимо сухожилно увреждане или друг проблем, който има собствено лечение.

След травма или операция болката може да има и различен механизъм. Пареща или „електрическа“ болка, силна чувствителност при лек допир, необичайни промени в температурата или цвета на кожата, оток и симптоми, несъразмерни с очакваното възстановяване, изискват оценка за невропатичен механизъм или комплексен регионален болков синдром — състояние, при което болката и отокът са силно непропорционални на увреждането — преди да се обсъжда ставна денервация.¹⁴

Ако механично усложнение е изключено и установя убедителна периферна нервна мишена, при определени пациенти обсъждам диагностична или прогностична блокада като част от оценката. Преценявам решението индивидуално, защото предходните операции могат да променят анатомията и характера на симптомите.

Колко дълго може да продължи ефектът

Продължителността зависи от процедурата, диагнозата, избраната мишена и използвания медикамент. Диагностичната блокада по замисъл е кратка, а лечебната блокада може да даде по-продължително облекчение, което варира между пациентите.³,⁴

При пулсовата радиочестота облекчението обикновено трае от седмици до няколко месеца.⁸,⁹,¹⁰ При охладената техника е наблюдавано облекчение до шест–дванадесет месеца при малък брой пациенти, затова такъв срок не се обещава.²,⁸,¹⁵

По-важно от конкретния брой месеци е дали пациентът печели достатъчно сън, движение и ежедневна функция, за да има процедурата реална стойност. Ако ефектът е кратък или минимален, повторението по същия начин изисква нова диагностична преценка.

Намалената болка има смисъл, когато се превърне в по-добра функция

Интервенционалното лечение е най-полезно, когато е част от по-широк план. След успешна процедура периодът с по-ниска болка трябва да се използва за възстановяване на движенията, силата и конкретните дейности, които са били спрени от симптомите, стига диагнозата да позволява това.

Проследявам промяната чрез прости практически показатели: колко пъти пациентът се буди през нощта, може ли да се облече сам, достига ли до главата и гърба си, колко високо вдига ръката, може ли да работи и каква е нуждата от обезболяващи. Числото по скалата на болката има значение, но функционалният резултат показва дали процедурата реално е променила ежедневието на пациента.

Ако болката намалее, а функцията остане силно ограничена, причината трябва да се търси отново. Възможни са твърда ставна скованост, механична артроза, значима слабост от сухожилно увреждане, неврологичен проблем или трайно формиран страх от движение. Понякога болката намалява по-бързо от мускулната слабост и общото разтрениране, затова функционалното възстановяване може да изисква повече време. В този момент допълнителното обезболяване може да има по-малка стойност от прецизирането на диагнозата и активното възстановяване.

Кога процедурата не е правилната следваща стъпка

При активна инфекция, необяснима температура, зачервяване и подуване около рамото, нов или прогресиращ неврологичен дефицит, необичайна постоянна болка в покой или съмнение за туморно заболяване първо насочвам пациента към диагностично изясняване и отлагам обезболяващата интервенция до уточняване на причината.

При лечение с антикоагуланти или антиагреганти — лекарства, които намаляват съсирването или слепването на тромбоцитите — рискът от кървене се оценява според вида и дълбочината на процедурата, конкретния медикамент, дозата, бъбречната функция и индивидуалните рискови фактори. Европейските препоръки разграничават повърхностни, компресируеми процедури от дълбоки блокади, при които мястото не може да се притисне отвън и рискът от кървене е по-висок.¹⁶ Пациентът не трябва сам да спира такова лечение; решението за временно прекъсване или продължаване се взема индивидуално.

При пейсмейкър, вграден дефибрилатор или друго активно електронно устройство радиочестотната процедура изисква предварителна индивидуална оценка и подходящи мерки за безопасност, тъй като радиочестотната енергия може да създаде електромагнитни смущения.¹⁷

Когато напреднала артроза, невъзстановимо сухожилно увреждане или друго механично заболяване вече определят функцията, първо обсъждам с пациента реалните ползи и ограничения на симптоматичния контрол и го насочвам към подходящата структурна оценка.

Границата между интервенционалното лечение на болката и преминаването към операция е разгледана подробно тук:

Терапия на болката или операция при заболявания на рамото

https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/terapia-bolka-ili-operacia-ramo

Каква е следващата стъпка при продължаваща болка в рамото

Ако болката продължава над три месеца въпреки проведеното лечение и причината още не е ясна, следващата стъпка е уточняване на диагнозата с преглед и необходимите изследвания.

Ако причината е увреждане със собствено лечение и то е подходящо и желано, това лечение се обсъжда първо, а процедурата за болката може да служи като мост до него.

Ако операцията в момента не е желана или не е подходяща, интервенционалната процедура може да бъде основното средство за контрол на болката и за запазване на функцията.

Ако блокадата е намалила болката при движенията, които са болели преди процедурата, може да се обсъди по-трайна интервенция към същата нервна мишена.

Ако болката е намаляла, но рамото остава сковано или слабо, причината се преоценява с нов преглед. Възможни причини са скованост на ставната капсула, механично увреждане, нервен проблем или бавно възстановяване на силата. Лечението се насочва според находката, а структурно лечение се обсъжда, когато преоценката потвърди механична причина.

Често задавани въпроси

Какво означава „интервенционално лечение“ на болката в рамото?

Това е лечение чрез прецизно насочени процедури към конкретна структура или нервен път, свързан с болката. Интервенционалната медицина включва различни методи, но в тази статия фокусът е върху нервните блокади, диагностичната и прогностичната селекция и радиочестотното лечение. Ставните и биологичните инжекционни терапии са разгледани отделно.

Кога болката в рамото се смята за хронична?

Обичайно за хронична се приема болка, която продължава повече от три месеца.¹ Продължителността обаче е само една част от оценката. Значение имат причината и механизмът на болката, функцията на рамото, нощните симптоми и отговорът на проведеното лечение.

Каква е разликата между ставна инжекция и нервна блокада?

При ставната или околоставната инжекция лекарството се поставя в структурата, която се смята за източник на симптомите — например става или бурса. При нервната блокада се въздейства върху нервен път, който пренася част от болковия сигнал. Двете процедури имат различни показания и не са взаимозаменяеми.

Какво показва диагностичната или прогностичната блокада?

Тя показва дали временното блокиране на определен нерв или сетивно клонче променя болката и функцията по очаквания начин. Положителният резултат подкрепя участието на избраната мишена и служи като част от общата преценка за следващата стъпка.

Защо често се използва надлопатъчният нерв?

Надлопатъчният нерв участва в сетивното снабдяване на голяма част от рамото и има двигателни клонове. Раменната става получава ставни клончета от надлопатъчния, подмишничния и латералния гръден нерв, а разположението им варира.⁷ При някои пациенти се оценяват повече от една нервна мишена.²

Радиочестотното лечение унищожава ли целия нерв?

При термичната денервация процедурата се насочва към малки ставни сетивни клончета с цел да се запази функцията на смесения нерв. При пулсовата радиочестота не се създава типичното непрекъснато топлинно увреждане на нервната тъкан. Това са различни процедури и се избират според конкретната клинична цел.

Колко време действа радиочестотното лечение?

Ефектът е различен при отделните хора. При някои трае месеци и срокът не може да се обещае.⁸

Може ли радиочестотното лечение да замени операцията?

При пациент, при когото операцията временно не е желана или не е подходяща, процедурата може да осигури период с по-ниска болка и по-добра функция. Когато има структурно увреждане, което изисква реконструктивно лечение, контролът на болката не премахва самия механичен проблем.

Може ли процедурата да се повтори?

Повторение може да се обсъжда, когато първата процедура е дала ясно и достатъчно продължително функционално подобрение, диагнозата остава същата и няма ново увреждане, което променя лечебния план. Оптималният интервал и резултатите от многократно повтаряне на раменните радиочестотни процедури не са добре установени. При слаб първоначален ефект първо трябва да се преразгледат диагнозата и избраната мишена.

Нужно ли е след процедурата да се прави рехабилитация?

При много пациенти да. Когато основното заболяване позволява движение, периодът с по-ниска болка е възможност да се възстановят обемът на движение, силата и ежедневните дейности. Болката може да се подобри по-бързо от мускулната слабост и разтренирането, затова функционалното възстановяване често продължава и след успешното обезболяване.

Библиография

1. Treede RD, Rief W, Barke A, Aziz Q, Bennett MI, Benoliel R, Cohen M, Evers S, Finnerup NB, First MB, Giamberardino MA, Kaasa S, Korwisi B, Kosek E, Lavand'homme P, Nicholas M, Perrot S, Scholz J, Schug S, Smith BH, Svensson P, Vlaeyen JWS, Wang SJ. Chronic pain as a symptom or a disease: the IASP Classification of Chronic Pain for the International Classification of Diseases (ICD-11). Pain. 2019;160(1):19–27. doi:10.1097/j.pain.0000000000001384.

2. Yoshida M, Park PK, Thang LV. Evaluation of internally cooled radiofrequency ablation targeting multiple shoulder nerves for chronic shoulder pain relief and function restoration: a prospective study. Pain Medicine. 2025;26(7):397–406. doi:10.1093/pm/pnaf016.

3. Scattergood SD, Hassan A, Williams M. Does a Suprascapular Nerve block reduce chronic shoulder pain at 3 months compared to standard non-operative care? A systematic review. European Journal of Orthopaedic Surgery & Traumatology. 2025;35(1):162. doi:10.1007/s00590-025-04287-4.

4. Batten TJ, Evans JP, Burden EG, Mak WK, White W, Smith CD. Suprascapular nerve blockage for painful shoulder pathology — a systematic review and meta-analysis of treatment techniques. Annals of the Royal College of Surgeons of England. 2023;105(7):589–598. doi:10.1308/rcsann.2022.0026.

5. Annison DR, Smith N, Salt E, Noblet T, Rangan A, McDaid C. Physical harms associated with suprascapular nerve block interventions in the non-surgical management of acute and chronic shoulder pain: a systematic review. Shoulder & Elbow. 2025;17(3):236–253. doi:10.1177/17585732241255679.

6. Saglam G, Alisar DC. A Comparison of the Effectiveness of Ultrasound-Guided Versus Landmark-Guided Suprascapular Nerve Block in Chronic Shoulder Pain: A Prospective Randomized Study. Pain Physician. 2020;23(6):581–588.

7. Eckmann MS, Bickelhaupt B, Fehl J, Benfield JA, Curley J, Rahimi O, Nagpal AS. Cadaveric Study of the Articular Branches of the Shoulder Joint. Regional Anesthesia and Pain Medicine. 2017;42(5):564–570. doi:10.1097/AAP.0000000000000652.

8. Moria HA. Pulsed and cooled radiofrequency for chronic shoulder pain: a systematic review of comparative and cohort studies. Frontiers in Medicine. 2026;13:1747949. doi:10.3389/fmed.2026.1747949.

9. Infante JS, Blackburn N, Vargas JF. Radiofrequency of suprascapular nerve as an analgesic strategy for chronic pain management. Systematic review and meta-analysis. Revista Española de Anestesiología y Reanimación (English Edition). 2024;71(9):678–686. doi:10.1016/j.redare.2024.07.006.

10. Bergamaschi ECQA, Sakata RK, Giraldes ALA, Ferraro LHC. Comparative Randomized Study Between Pulsed Radiofrequency and Suprascapular Nerve Block for the Treatment of Chronic Shoulder Pain. Clinical Journal of Pain. 2024;40(3):182–186. doi:10.1097/AJP.0000000000001184.

11. Mermekli A, Reddy P, McKean D, Abdelsalam H, Teh J, Mansour R. Ultrasound-guided continuous radiofrequency ablation of the suprascapular nerve for chronic shoulder pain secondary to osteoarthritis: a retrospective cohort study. European Radiology. 2022;32(9):6230–6237. doi:10.1007/s00330-022-08763-x.

12. Jump CM, Waghmare A, Mati W, Malik RA, Charalambous CP. The Impact of Suprascapular Nerve Interventions in Patients with Frozen Shoulder: A Systematic Review and Meta-Analysis. JBJS Reviews. 2021;9(12):e21.00042. doi:10.2106/JBJS.RVW.21.00042.

13. Abo Elfadl GM, Osman AM, Elmasry YAE, Abdelraheem SS, Hassanien M. Effect of pulsed radiofrequency to the suprascapular nerve (SSN) in treating frozen shoulder pain: A randomised controlled trial. Journal of Perioperative Practice. 2025;35(1-2):4–10. doi:10.1177/17504589241235768.

14. Harden RN, McCabe CS, Goebel A, Massey M, Suvar T, Grieve S, Bruehl S. Complex Regional Pain Syndrome: Practical Diagnostic and Treatment Guidelines, 5th Edition. Pain Medicine. 2022;23(Suppl 1):S1–S53. doi:10.1093/pm/pnac046.

15. Santi C, Haag T, Cooke C, Schatman ME, Tinnirello A. Two-Centre Retrospective Analysis on Selective Sensory Denervation of Shoulder Joint by Means of Cooled Radiofrequency in Chronic Shoulder Pain. Journal of Pain Research. 2024;17:3139–3150. doi:10.2147/JPR.S463583.

16. Kietaibl S, Ferrandis R, Godier A, Llau J, Lobo C, Macfarlane AJR, Schlimp CJ, Vandermeulen E, Volk T, von Heymann C, Wolmarans M, Afshari A. Regional anaesthesia in patients on antithrombotic drugs: Joint ESAIC/ESRA guidelines. European Journal of Anaesthesiology. 2022;39(2):100–132. doi:10.1097/EJA.0000000000001600.

17. Sowder T, Sayed D, Concannon T, Pew SH, Strand NH, Abd-Elsayed A, Wie CS, Gomez Ramos DE, Raslan AM, Deer TR. The American Society of Pain and Neuroscience (ASPN) Guidelines for Radiofrequency Ablative Procedures in Patients with Implanted Devices. Journal of Pain Research. 2023;16:3693–3706. doi:10.2147/JPR.S419594.

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 16.09.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена с диагнозата, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и индивидуалния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.