Пролотерапията е инжекционно лечение, при което в болезнената тъкан се въвежда разтвор на декстроза. Декстрозата е вид глюкоза (гроздова захар), същото вещество, което се използва във вливанията в болница, така че пролотерапията с декстроза по същество е инжекция с глюкоза. Методът се прилага от десетилетия, но на български език почти няма ясна и проверена информация за него. В тази статия обяснявам какво представлява пролотерапията, как се предполага, че действа, при кои състояния има данни в нейна полза и кога вече не е правилният избор.
Това не е отделна философия на лечение. Пролотерапията е един от методите, които подбирам според източника на болката, не според самия симптом.
Как определям източника на болката и защо от него зависи изборът на метод, е обяснено в статията за подхода към лечението на болката:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata
Какво представлява пролотерапията
Името идва от думата пролиферация, която означава размножаване на клетките и образуване на нова тъкан. В основата на метода стои идеята, че инжекцията подтиква организма сам да засили възстановяването на увредената тъкан. Концентриран разтвор на декстроза се използва за целта още от 50-те години на миналия век и днес е най-често прилаганото и най-добре проученото вещество в пролотерапията.
Разтворът се инжектира на три вида места: в залавните места на сухожилията и връзките, тоест там, където те се прикрепват към костта; в самата става; и около нерв. Инжекциите в залавните места и в ставата са класическата пролотерапия, а инжекциите около нерв са отделен подход с различен разтвор и различна логика.
Как действа: два различни подхода
Класическа пролотерапия с концентрирана декстроза
При класическата пролотерапия разтворът е многократно по-концентриран от телесните течности. В практиката си използвам декстроза с концентрация 20% или 40%. Според класическото обяснение такъв разтвор изтегля вода от клетките в мястото на инжектиране и предизвиква кратко, контролирано дразнене на тъканта. Предполага се, че организмът отговаря с ранна възпалителна реакция, каквато е първата фаза на всяко естествено заздравяване: освобождават се растежни фактори (сигнални вещества, които стимулират възстановяването), активират се клетките, които произвеждат колаген, и тъканта постепенно се уплътнява.
Отделни звена от тази верига са наблюдавани в лабораторни проучвания и в опити с животни. Проучванията при хора измерват основно болката и функцията, а дали увредената тъкан действително се възстановява, не е окончателно доказано. Авторите на най-подробния обзор по темата приемат, че механизмът вероятно е сложен и включва повече от един процес.
Перинервна декстроза с 5% разтвор
Вторият подход използва 5% декстроза. Този разтвор има приблизително същата концентрация като телесните течности и не цели възпалителна реакция. Инжектира се около притиснат или раздразнен нерв. Когато течността се използва, за да отдели нерва от околните слоеве, техниката се нарича хидродисекция (разделяне на тъканите с течност). Точният механизъм не е изяснен. Според една от хипотезите декстрозата успокоява възпалението в самия нерв, което поддържа болката. Около нервите правя процедурата веднъж седмично, обикновено две до три сесии.
Най-добрите данни за този подход са при синдрома на карпалния канал (притискане на нерв в китката). В двойно сляпо рандомизирано проучване 49 пациенти с лека до умерена форма са разпределени по случаен принцип, като нито те, нито изследователите знаят кой какво получава. След една инжекция под ехографски контрол 5% декстроза намалява болката и подобрява функцията на ръката повече от физиологичния разтвор, а разликата се запазва и на шестия месец.
Перинервна декстроза може да се прилага и около малките сетивни нерви, които пренасят болката от колянната става. Проучванията тук са малки и с кратко проследяване, затова засега говорят за възможност, а не за доказан ефект.
Подробно за хидродисекцията с 5% декстроза при притиснат нерв в китката пиша тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/karpalen-kanal-sindrom
При какви състояния се използва и какво показват проучванията
Прилагам пролотерапия при болка от стави, сухожилия, връзки и притиснати нерви, описани в раздела „Терапия на болката“, както и при артроза на големите стави. Доказателствата обаче не са еднакво силни за всички тях. За някои данните са добри, а за други методът има смисъл само като част от по-широк план. По тази причина ги разглеждам поотделно.
Артроза на коляното
Артрозата на коляното е най-добре проученото приложение на метода. В едно от най-цитираните проучвания 90 пациенти с болезнена артроза на коляното са разпределени по случаен принцип в три групи. Първата група получава инжекции с декстроза, втората инжекции с физиологичен разтвор, а третата прави упражнения у дома. Инжекциите са правени в ставата и около нея на интервали от около четири седмици. След една година резултатът по въпросник за болка и функция в групата с декстроза се подобрява средно с около 15 точки от 100, а в другите две групи с около 8 точки.
По-ново проучване със 76 пациенти сравнява инжекции с декстроза само в ставата с инжекции с физиологичен разтвор. След една година декстрозата също намалява болката и подобрява функцията и качеството на живот, а нежелани реакции не са отчетени. Обобщен анализ на шест проучвания с общо 326 пациенти с артроза на коляното и на пръстите на ръката показва, че декстрозата превъзхожда контролните инжекции, инжекциите само с местен анестетик и упражненията.
Въпреки това Американският колеж по ревматология условно не препоръчва пролотерапия при артроза на коляното и на тазобедрената става. Позицията е заявена в препоръките от 2019 г., а актуализацията им от 2026 г. я запазва. Обосновката в препоръките от 2019 г. е, че проучванията са малко, с малък брой пациенти и с ограничен ефект. Препоръката не отрича резултатите от проучванията. Тя отразява, че ефектът в тях е малък и че доказателствата все още са недостатъчни. Пролотерапията следователно не е първа стъпка за всеки пациент и не замества основата на лечението: упражненията, контрола на теглото и промяната в натоварването.
Има и още едно ограничение. Пролотерапията може да намали болката, която идва от връзките, сухожилията и обвивката на ставата, но няма надеждни доказателства, че връща хрущяла, който вече е изчезнал. Най-подходящи са пациентите с ранна и умерена артроза, при които ставата все още запазва формата и движението си. Когато артрозата е средно напреднала или напреднала, използвам други методи, като радиофреквентна аблация, а при нужда и операция.
За това как действа радиофреквентната аблация и кога има смисъл, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/radiofrekventna-ablacia
За това кога консервативното лечение на колянната артроза престава да е достатъчно и как се разпознава този момент, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-konservativnoto-lechenie-ne-pomaga-artroza-kolyano
Тазобедрена става
При тазобедрената става публикуваните данни са оскъдни, а американските препоръки се отнасят към метода със същата резерва. Тук пролотерапията е част от цялостното консервативно лечение, а не самостоятелно решение.
Кога консервативното лечение и инжекциите при коксартроза (артроза на тазобедрената става) имат смисъл и кога ефектът им е само временен, е обяснено в отделна статия:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koksartroza-konservativno-lechenie-injekcii-granici
Сухожилията на рамото
При тендинопатия на ротаторния маншон резултатите са по-скромни. Тендинопатията е хронично увреждане на сухожилие, а ротаторният маншон е групата сухожилия, които държат главата на раменната кост в ставата. Отделни проучвания съобщават за подобрение след пролотерапия, но обобщен анализ на осем проучвания с общо 431 пациенти заключава, че тя не превъзхожда контролните методи на лечение и ползата ѝ е ограничена. Засега доказателствата не подкрепят пролотерапията като самостоятелно лечение на болката в рамото.
Повече за мястото на различните инжекции при болка в рамото ще намерите тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/injekcionno-lechenie-ramo
Кръст, сакроилиачна става и опашна кост
Данните при хроничната болка в кръста са противоречиви. Систематичен обзор на Cochrane (международна мрежа, която анализира медицинските доказателства) от 2007 г. обхваща пет проучвания. В три от тях, с общо 206 пациенти, пролотерапията сама по себе си не е по-добра от контролна инжекция. В другите две, с общо 160 пациенти, тя е комбинирана с мануални манипулации на гръбначния стълб, упражнения и други методи и е по-ефективна от контролната инжекция. Следователно при неспецифична болка в кръста, тоест болка без установена конкретна причина, пролотерапията сама не е ефективно лечение. Смисъл има, когато е установена конкретната структура, която причинява болката, и когато методът е част от план с упражнения.
Сакроилиачната става (ставата между кръстната кост и таза) е пример за такава конкретна структура. Едно рандомизирано проучване включва 48 пациенти, при които диагностична блокада (инжекция с упойка, която проверява дали болката идва от тази структура) е потвърдила, че болката идва от тази става. Едната група получава в ставата инжекции с декстроза, а другата инжекции с кортикостероид (противовъзпалителен хормон), като всички процедури са под рентгенов контрол. След две седмици двете групи са се подобрили еднакво. След 15 месеца обаче облекчение на болката с поне 50% се е запазило при около 59% от пациентите с декстроза и при около 10% от тези с кортикостероид.
За начина, по който се прилагат инфилтрациите в сакроилиачната става, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracii-lechenie-na-bolkata
Данните при хронична кокцигодиния (болка в опашната кост) са от наблюдения без контролна група. В серия от 37 пациенти болката е продължавала повече от шест месеца и не се е повлияла от друго лечение. След две инжекции средната болка спада от 8,5 на 2,5 по десетобална скала, а 30 от пациентите имат добро облекчение. Резултатът е обнадеждаващ, но без група за сравнение не може да се приеме за окончателен.
Причините за болката в опашната кост и стъпките в лечението ѝ съм описал тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kokcigia-infiltraciq-bolka-opashna-kost
Как протича процедурата
Лечението започва с прегледа, а не с инжекцията. Първо трябва да е ясно коя структура причинява болката: става, сухожилие, връзка или нерв. Без това дори технически безупречна инжекция попада на грешното място.
Почти винаги работя под ехографски контрол. На екрана се виждат сухожилието, връзката или нервът, съдовете около тях и самата игла, така че разтворът попада точно там, където е нужен. Класическата пролотерапия включва няколко малки инжекции в залавните места или в ставата, а около нерв разтворът се въвежда по хода му. Общият обем зависи от зоната: от около 5 мл за една зона до 20 мл при няколко зони.
Понякога добавям към разтвора лидокаин (местен анестетик) с диагностична цел. Когато болката изчезне в рамките на минути, това подкрепя извода, че инжектираната структура е нейният източник.
Методът рядко се прилага еднократно. Броят на сесиите и интервалът между тях зависят от тъканта и от отговора на лечението. В цитираните проучвания при коляното инжекциите са повтаряни на интервали от около четири седмици, обикновено от три до пет пъти.
Какво да очаквате след процедурата
През първите дни след класическа пролотерапия мястото обикновено е болезнено. Такава болезненост е очаквана след подобна инжекция и не е признак на усложнение. Ако обаче болката се засилва след третия ден или се появят зачервяване, затопляне на мястото или температура, трябва веднага да се свържете с лекаря. В голямото проучване при коляното лека до умерена болка след процедурата имат всички пациенти, получили инжекции, включително тези с физиологичен разтвор. Съветвам пациентите да избягват излишното натоварване на третираната зона и при нужда да поставят лед. Целта не е пълен покой, а зоната да не се претоварва в дните след процедурата.
Ефектът не се появява веднага. Облекчението след класическа пролотерапия се развива постепенно през следващите седмици, поради което резултатът се оценява след цялата серия, а не след първата инжекция.
Безопасност и възможни нежелани реакции
Пролотерапията е процедура с нисък риск. В проучванията при коляното най-честите нежелани реакции са болката след инжекцията и синините, а в едно от тях не е отчетена нито една нежелана реакция. Както при всяка инжекция, съществува малък риск от инфекция. Процедурата се прави при стерилни условия и не се прави при възпаление на кожата или инфекция в зоната. Приемът на лекарства за разреждане на кръвта се обсъжда предварително.
Инжекциите около гръбначния стълб и гръдния кош носят и редки, но сериозни рискове. В анкета сред 171 лекари, прилагащи пролотерапия при болка в гърба и шията, най-честите странични ефекти са временната болка и скованост. Сред по-редките нежелани събития са главоболие след пункция на обвивката на гръбначния мозък, пневмоторакс (навлизане на въздух между белия дроб и гръдната стена) и увреждане на нерв. От 472 съобщени нежелани събития 5 са довели до трайно увреждане на нерв. Анкетата обхваща и по-стари разтвори, различни от декстрозата, а авторите определят тези рискове като сходни с тези при другите инжекции в областта на гръбначния стълб. Точното насочване на иглата под образен контрол може да намали този риск.
Пролотерапия, кортикостероид или PRP
Кортикостероидът потиска възпалението директно. Според основната хипотеза класическата пролотерапия действа по обратния път: предизвиква кратка реакция, за да подтикне възстановяването. В цитираното проучване при сакроилиачната става ефектът на декстрозата е по-траен от този на кортикостероида. В обобщения анализ при артроза единственото сравнение с кортикостероид е изчислено от едно проучване при артроза в основата на палеца и не показва значима разлика.
PRP е плазма, получена от собствената кръв на пациента и обогатена с тромбоцити (кръвни плочици). Тя внася в тъканта концентрирани растежни фактори, докато декстрозата, според хипотезата, подтиква тъканта сама да ги произведе. Логиката на двата метода е сходна, но начинът на действие е различен. Систематичен обзор при артроза на коляното заключава, че декстрозата е по-ефективна от физиологичния разтвор, а спрямо другите използвани вещества резултатите не са категорични.
Как действа PRP терапията и при кои състояния се прилага, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kravna-plazma-prp-terapiya
Кога пролотерапията не е правилният избор
Методът има граници и е редно те да се знаят предварително. Най-важното ограничение е напредналата артроза. Когато хрущялът е изчезнал, костите се трият една в друга, кракът се изкривява или движението е силно ограничено, болката идва от самата механика на ставата. Инжекциите могат временно да я намалят, но не променят тази механика. В такава ситуация поредните серии инжекции могат да отложат решение, което вече е назряло.
За това кога отлагането на операцията започва да вреди, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/blogsidebyside-/vredno-izchakvane
Друга ситуация е липсата на ефект. Когато след пълна серия няма съществено подобрение, следващата стъпка не е още една серия, а повторна оценка на диагнозата. Възможно е болката да идва от друга структура или да е нужен друг метод.
Отделен случай е болката, която се пренася по конкретен нерв. Перинервната декстроза понякога дава ясно, но краткотрайно облекчение и тогава може да се обмисли метод, който прекъсва проводимостта на нерва за по-дълго време.
Как радиофреквентната аблация прекъсва проводимостта на нерва за месеци, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/radiofrekventna-ablacia
Накрая, болка, придружена от температура, необяснимо отслабване, внезапно появила се слабост или изтръпване на крайника или нарушен контрол върху уринирането, може да е сигнал за друго заболяване. В такъв случай първо се изяснява причината, а не се прави инжекция.
Всички неоперативни методи за лечение на болката, които прилагам, са събрани в раздела „Терапия на болката“:
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov
Често задавани въпроси
Боли ли процедурата?
Убождането се усеща, а при класическата пролотерапия инжектирането в залавните места може да бъде неприятно за кратко. В първите дни след процедурата мястото обикновено е болезнено, което е очаквано и не е признак на усложнение. Засилваща се болка след третия ден, зачервяване, затопляне или температура обаче са причина веднага да се свържете с лекаря. Ехографският контрол позволява иглата да се насочи точно, без излишни убождания.
Мога ли да си направя пролотерапия, ако имам диабет?
Количеството глюкоза при една процедура е малко. При обем от 5 до 20 мл и концентрация 20% или 40% то е между около 1 и 8 грама. За сравнение, една чаена лъжичка захар съдържа около 4 грама, а едно обикновено хранене съдържа многократно повече въглехидрати. Диабетът сам по себе си не е пречка, но е важно да е добре контролиран и да се обсъди преди процедурата.
След колко време ще усетя ефект?
При класическата пролотерапия ефектът се развива постепенно и се оценява след цялата серия, обикновено след няколко седмици, а не по първата инжекция.
Мога ли да работя след процедурата?
Повечето ежедневни дейности могат да продължат. В първите дни се избягва излишното натоварване на третираната зона.
Може ли пролотерапията да спре износването на ставата?
Няма надеждни данни, че пролотерапията спира износването на хрущяла. Тя може да намали болката и да подобри функцията, особено при ранна и умерена артроза. Когато ставата продължава да се износва и функцията се влошава въпреки лечението, решението трябва да се преоцени.
Използвани източници
Reeves KD, Sit RW, Rabago DP. Dextrose Prolotherapy: A Narrative Review of Basic Science, Clinical Research, and Best Treatment Recommendations. Phys Med Rehabil Clin N Am. 2016;27(4):783-823.
Rabago D, Patterson JJ, Mundt M, Kijowski R, Grettie J, Segal NA, Zgierska A. Dextrose prolotherapy for knee osteoarthritis: a randomized controlled trial. Ann Fam Med. 2013;11(3):229-237.
Sit RWS, Wu RWK, Rabago D, Reeves KD, Chan DCC, Yip BHK, Chung VCH, Wong SYS. Efficacy of Intra-Articular Hypertonic Dextrose (Prolotherapy) for Knee Osteoarthritis: A Randomized Controlled Trial.Ann Fam Med. 2020;18(3):235-242.
Hung CY, Hsiao MY, Chang KV, Han DS, Wang TG. Comparative effectiveness of dextrose prolotherapy versus control injections and exercise in the management of osteoarthritis pain: a systematic review and meta-analysis. J Pain Res. 2016;9:847-857.
Kolasinski SL, Neogi T, Hochberg MC, et al. 2019 American College of Rheumatology/Arthritis Foundation Guideline for the Management of Osteoarthritis of the Hand, Hip, and Knee. Arthritis Care Res (Hoboken). 2020;72(2):149-162.
Kolasinski SL, et al. 2026 Update of the American College of Rheumatology Recommendations for the Management of Osteoarthritis of the Knee, Hip, and Hand. Arthritis Rheumatol. 2026.
Cortez VS, Moraes WA, Taba JV, et al. Comparing dextrose prolotherapy with other substances in knee osteoarthritis pain relief: A systematic review. Clinics (Sao Paulo). 2022;77:100037.
Wu YT, Ho TY, Chou YC, Ke MJ, Li TY, Tsai CK, Chen LC. Six-month Efficacy of Perineural Dextrose for Carpal Tunnel Syndrome: A Prospective, Randomized, Double-Blind, Controlled Trial. Mayo Clin Proc. 2017;92(8):1179-1189.
Fu Y, Du Y, Li J, Xi Y, Ji W, Li T. Demonstrating the effectiveness of intra-articular prolotherapy combined with peri-articular perineural injection in knee osteoarthritis: a randomized controlled trial. J Orthop Surg Res. 2024;19:279.
Thamrongskulsiri N, Vitoonpong T, Itthipanichpong T, Limskul D, Tanpowpong T, Kuptniratsaikul S. Prolotherapy is not superior to control or placebo-based conservative treatments for rotator cuff tendinopathy: a systematic review and meta-analysis. Clin Shoulder Elb. 2025;28(4):446-456.
Dagenais S, Yelland MJ, Del Mar C, Schoene ML. Prolotherapy injections for chronic low-back pain.Cochrane Database Syst Rev. 2007;(2):CD004059.
Kim WM, Lee HG, Jeong CW, Kim CM, Yoon MH. A randomized controlled trial of intra-articular prolotherapy versus steroid injection for sacroiliac joint pain. J Altern Complement Med. 2010;16(12):1285-1290.
Khan SA, Kumar A, Varshney MK, Trikha V, Yadav CS. Dextrose prolotherapy for recalcitrant coccygodynia. J Orthop Surg (Hong Kong). 2008;16(1):27-29.
Dagenais S, Ogunseitan O, Haldeman S, Wooley JR, Newcomb RL. Side effects and adverse events related to intraligamentous injection of sclerosing solutions (prolotherapy) for back and neck pain: a survey of practitioners. Arch Phys Med Rehabil. 2006;87(7):909-913.
Автор, медицинска редакция и отговорност
Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.
Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.
Последна медицинска редакция: 31.10.2026 г.
Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.
Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.
Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.
