Радиофреквентна аблация на нерви при хронична болка: как действа, кога има смисъл и колко трае ефектът

Радиофреквентната аблация, наричана още радиочестотна аблация, е процедура, при която малък нерв, пренасящ болката, се изключва с топлина. Топлината се получава от високочестотен ток, подаден през тънка игла. Нервът спира да предава болкови сигнали, но с времето се възстановява, така че ефектът е дълготраен, но не постоянен. Това не е аблацията, която се прави при ритъмни нарушения на сърцето или при тумори. Принципът е сходен, но тук целта е само сетивният нерв, по който болката достига до мозъка. На български език почти няма ясна информация за метода. В тази статия обяснявам как действа, при кои състояния има смисъл, какво показват проучванията, колко трае ефектът и какви са рисковете.

Аблацията не лекува болната става или увредения прешлен. Тя прекъсва пътя, по който болката се предава. Мястото ѝ в лечението се определя от това откъде точно идва болката и по кои нерви преминава.

За принципа, по който подбирам процедурата според източника на болката, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/lechenie-na-bolkata

Как действа радиофреквентната аблация

Под ехографски или рентгенов контрол до нерва се поставя тънка игла с изолирано тяло и открит връх. През нея се въвежда електрод, свързан с генератор на радиофреквентен ток. Токът загрява само тъканта около върха, обикновено до около 80 градуса за около минута и половина. Така се образува малко огнище, в което нервните влакна коагулират, тоест се спичат от топлината, и спират да провеждат сигнали.

Нервът не изчезва. Участъкът след огнището постепенно се разгражда, а след това нервът израства отново от запазената си част. По тази причина болката може да се върне след месеци, а процедурата може да се повтори.

Методът е насочен основно към сетивни нервни клонове, тоест такива, които пренасят усещанията, а не командите към мускулите. Така при правилно подбрани цели аблацията не води до слабост в крайника.

Три вида радиофреквентна аблация

Термична аблация

Това е класическият вариант, описан по-горе. Токът се подава непрекъснато, тъканта около върха се загрява и нервните влакна в малкото огнище се разрушават. Обикновено се третират няколко малки нервни клона, които заедно пренасят болката от дадена става или зона.

Импулсна радиочестотна терапия

Импулсната терапия подава тока на кратки импулси с паузи между тях. Тъканта не се загрява над около 42 градуса и нервът не се разрушава. Смята се, че електричното поле променя начина, по който нервът предава болковите сигнали, но механизмът все още се изследва. Тъй като нервът остава запазен, този вариант се използва при нерви, които съдържат и двигателни влакна, или там, където разрушаването не е желателно.

В практиката си прилагам импулсна радиочестотна терапия при мералгия (притискане на сетивен нерв на бедрото), при пудендална невралгия (дразнене на нерв в областта на таза и седалището) и при нервите в слабините след операция. Обикновено това е следващата стъпка, когато блокадата (инжекция с упойка около нерва) или хидродисекцията (отделяне на нерва от околните тъкани с течност) облекчават добре болката, но ефектът не трае достатъчно дълго. Данните за импулсния вариант са по-малко и по-разнородни от тези за термичната аблация.

За това как се прилага импулсната терапия при притиснат пудендален нерв, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/pudendalna-nevralgia

Мястото ѝ при болката в слабините след операция за херния или цезарово сечение е описано тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-slabini-sled-operacia

Охлаждана аблация

Охлажданата аблация използва електрод, охлаждан с циркулираща вода. Върхът остава по-хладен, а огнището в тъканта става по-голямо, така че се обхваща по-широка зона около нерва. Не е доказано обаче, че този вариант дава по-добри резултати от класическата аблация. Проучван е основно при коляното и при сакроилиачната става (ставата между кръстната кост и таза).

Защо диагностичната блокада е задължителна

Аблацията има смисъл само ако болката наистина минава по нервите, които ще бъдат третирани. Затова преди нея около същите нерви се поставя местен анестетик. Ясното намаляване на болката за часовете, в които действа упойката, показва, че нервите вероятно са правилно избрани. Когато болката не намалее, малко вероятно е аблацията на тези нерви да помогне. В практиката си правя диагностична блокада при всеки пациент преди аблация.

Блокадата обаче не е безпогрешен тест. Облекчение може да се появи и поради очакването на пациента или защото упойката се е разляла към съседни нерви. Международните препоръки за болката от малките стави на гръбначния стълб приемат за положителна блокада облекчение с повече от 50%. Стойността на блокадата при коляното е по-спорна. В рандомизирано проучване, в което пациентите са разпределени по случаен принцип, след шест месеца поне наполовина по-слаба болка имат 58,6% от пациентите с предварителна блокада и 64,0% от тези без блокада. Блокадата подкрепя избора на нервите, но не гарантира резултата от аблацията.

Как протича процедурата

Работя както под ехографски, така и под рентгенов контрол, според зоната и нервите, които се третират. Ехографията показва меките тъкани, съдовете и самата игла, а рентгенът дава точните костни ориентири, които са важни особено около гръбначния стълб.

Процедурата обикновено се прави амбулаторно и с местна упойка, докато пациентът е буден. След като иглата е на място, се прави пробна стимулация със слаб ток. Пациентът усеща изтръпване в зоната на болката, а липсата на потрепване в мускулите показва, че наблизо няма двигателен нерв. Едва тогава се подава токът за аблацията. Когато болката се пренася от няколко нервни клона, процедурата се повтаря за всеки от тях.

След процедурата мястото може да е болезнено няколко дни. Понякога кожата над третираната зона е временно изтръпнала или по-чувствителна. Ако болката или отокът се засилват след третия ден или се появят зачервяване, затопляне на мястото или температура, трябва веднага да се свържете с лекаря. Облекчението често се развива постепенно през следващите дни и седмици, а не веднага.

При кои състояния се прилага и какво показват проучванията

Артроза на коляното

В коляното аблацията е насочена към малките сетивни нерви, които пренасят болката от ставата. Първото рандомизирано проучване включва 38 възрастни пациенти с тежка артроза на коляното и положителна диагностична блокада. Едната група получава аблация, а другата същата процедура без включен ток. В рамките на 12-седмичното проследяване болката и функцията се подобряват повече след истинската аблация.

В по-голямо проучване със 151 пациенти охлажданата аблация е сравнена с една инжекция с кортикостероид (противовъзпалителен хормон) в ставата. След шест месеца поне наполовина по-слаба болка имат 74% от пациентите след аблация и 16% от тези след инжекция. Проучването обаче не е заслепено: пациентите знаят какво лечение са получили, което може да засили разликата.

Голям обобщен анализ от 2025 г. обхваща 25 проучвания с 2049 пациенти и дава по-предпазлива картина. Спрямо фиктивна процедура аблацията намалява болката с около 1,7 до 1,9 точки по десетобална скала на четвъртата и на дванадесетата седмица. След шестия месец разлика вече не се открива, а функцията не се подобрява сигурно. Авторите оценяват доказателствата като несигурни.

По-късен анализ, който включва само 8 проучвания с фиктивна процедура и общо 627 пациенти, стига до по-благоприятен извод. Той също намира намаление на болката с около 1,65 точки на дванадесетата седмица, но отчита и подобрение на функцията, като най-добри резултати дава класическата термична аблация. Двата анализа включват различни проучвания, което обяснява част от разликата. И двата намират облекчение в първите месеци, а дългосрочният ефект остава несигурен.

Американският колеж по ревматология условно препоръчва радиофреквентната аблация при артроза на коляното. В актуализацията от 2026 г. препоръката е запазена за подбрани пациенти.

От тези данни следва реалистичното очакване. Аблацията може да намали болката за месеци при подходящо подбран пациент, но не лекува ставата и не спира износването. Прилагам я при средно напреднала и напреднала артроза. При напреднала артроза мястото ѝ е да облекчи болката, докато функцията е запазена, или когато операцията трябва да бъде отложена по медицински причини. При изразена деформация, нестабилност или силно ограничено движение тя може да облекчи болката, но не връща функцията.

Кога консервативното лечение на колянната артроза престава да е достатъчно и по какво се разпознава този момент, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-konservativnoto-lechenie-ne-pomaga-artroza-kolyano

За избора между инфилтрации, криоаблация (изключване на нерва чрез замразяване) и операция при коляното, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/infiltracia-krio-protezirane

Болка след колянна протеза

Упорита болка след колянна протеза първо изисква изясняване на причината. Инфекция, разхлабване, нестабилност или неправилна позиция на компонентите трябва да бъдат изключени, защото при тях аблацията само би прикрила проблема.

Последователността на изследванията при болезнена протеза е описана тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/diagnostichen-algoritam-boleznena-proteza

Едва когато протезата е стабилна, без инфекция и без механична причина, аблацията на колянните нерви е една от възможностите, които прилагам. Данните тук са по-ограничени. Систематичен обзор на публикуваните проучвания показва облекчение на болката обикновено до около три месеца, с малко усложнения.

Кога болката след протеза не налага повторна операция и какво може да се направи тогава, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koga-ne-e-neobhodima-reviziya-pri-boleznena-proteza

Тазобедрена става

В тазобедрената става аблацията е насочена към сетивните клонове, които пренасят усещанията от предната част на ставата. Обзор от 2018 г., обхващащ литературата до 2017 г., намира 14 публикации, които съобщават за добро облекчение и подобрена функция без сериозни усложнения. Нито една от тях обаче не е рандомизирано проучване, а авторите посочват неясноти относно точните цели и качеството на данните.

Мястото на инжекционните методи при коксартроза (артроза на тазобедрената става) е разгледано тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/koksartroza-konservativno-lechenie-injekcii-granici

Гръбначен стълб: малките стави и сакроилиачната става

За болката от малките стави на шията има класическо двойно сляпо проучване, в което нито пациентите, нито изследователите знаят кой какво е получил. То включва 24 пациенти, при които източникът на болката е потвърден с блокади. Медианата до връщането на болката е 263 дни след истинската аблация и 8 дни след фиктивната. Медиана означава, че при половината от пациентите ефектът е траял по-кратко, а при другата половина по-дълго.

В кръста данните са противоречиви. Три нидерландски проучвания с общо 681 пациенти сравняват аблация в комбинация с упражнения със самостоятелни упражнения при болка от малките стави, от сакроилиачната става или от няколко източника. След три месеца разликите са малки и не достигат клинично значимо ниво. Проучванията обаче не са заслепени, тоест участниците знаят какво лечение получават. Международните препоръки от 2020 г. заключават, че аблацията може да помогне на добре подбрани пациенти.

За сакроилиачната става има малко проучване с 28 пациенти, в което част от тях получават фиктивна процедура. Облекчение на болката с поне 50% имат 79% от лекуваните след един месец, 64% след три и 57% след шест месеца. След фиктивната процедура подобрение има при 2 от 14 пациенти след един месец и при нито един след три месеца. След една година ефектът се запазва само при 14% от лекуваните.

Как действа криоаблацията при гръбначна болка, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/krioablacia-grubnachen-stulb

Други приложения: клунеални нерви, опашна кост и рамо

Горните клунеални нерви минават над хълбочната кост и могат да бъдат притиснати там, където преминават през плътната обвивка на гърба. При тях прилагам и радиофреквентна аблация, и криоаблация, винаги след положителна диагностична блокада. Хроничната болка в опашната кост е друга ситуация, в която аблацията на малките нервни клончета е следваща стъпка, когато блокадите дават ясен, но временен ефект. Радиочестотно лечение се прилага и при хронична болка в рамото, като там то е насочено към нервите, които пренасят болката от раменната става.

За клунеалните нерви и стъпките в лечението им, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/klunealni-nervi-zoni-na-bolka

Повече за лечението на болката в опашната кост ще намерите тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/kokcigia-infiltraciq-bolka-opashna-kost

Подробно за блокадите и радиочестотното лечение при болка в рамото пиша тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/blokadi-radiochestotno-lechenie-ramo

Колко трае ефектът и може ли да се повтори

Тъй като нервът израства отново, ефектът е временен. В цитираните проучвания той обикновено трае от няколко месеца до около година. Продължителността зависи от зоната, от вида на аблацията и от това колко точно са обхванати нервните клонове.

Процедурата може да се повтори, когато болката се върне. Международните препоръки за гръбначния стълб приемат повторна аблация, когато първата е дала облекчение поне за три, а за предпочитане за шест месеца, до два пъти годишно. Успехът при повторенията намалява, но остава над 50%.

Рискове и нежелани реакции

Най-честите нежелани реакции са временна болезненост на мястото и временно изтръпване или парене на кожата над третираната зона. В голям анализ на здравни бази данни честотата на усложненията след аблация на колянните нерви е сходна с тази след инжекция в ставата. Отокът през първия месец е малко по-чест, а инфекцията в ставата е рядка, около 1 на 1000 процедури. В обобщения анализ на контролираните проучвания при коляното сериозните нежелани събития не са по-чести, отколкото след фиктивна процедура.

Описани са и единични сериозни усложнения: инфекция в ставата, увреждане на сухожилие, изгаряне на кожата и кръвоизлив около или в ставата. Те са редки, но показват защо точното насочване на иглата и пробната стимулация имат значение.

Преди процедурата трябва да се съобщи за пейсмейкър или имплантиран дефибрилатор, както и за прием на лекарства за разреждане на кръвта. Процедурата не се прави при инфекция в зоната.

Радиофреквентна аблация, криоаблация и пролотерапия

Криоаблацията има същата цел като радиофреквентната аблация: временно изключване на сетивния нерв. Разликата е в енергията. Криоаблацията замразява нерва със специална сонда, а радиофреквентната аблация го загрява. И при двата метода нервът постепенно се възстановява. Изборът между тях се прави индивидуално, според зоната, нервите и предишния отговор на лечението.

За криоаблацията при артроза на коляното, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/krioablaciq-gonartroza

Пролотерапията действа по съвсем различен начин. Тя не изключва нерва, а се прилага в залавните места на сухожилията и връзките, в ставата или около нерв. Използвам я по-рано, при ранна и умерена артроза, докато радиофреквентната аблация е за болката от нерв с потвърден път и за по-напредналата артроза.

Как действа пролотерапията и при кои състояния има данни в нейна полза, е обяснено тук:
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/proloterapia

Кога радиофреквентната аблация не е правилният избор

Аблацията не е подходяща, когато диагностичната блокада не облекчава болката. Това означава, че болката вероятно минава по друг път или идва от друг източник.

Тя не е подходяща и когато болката има механична причина или инфекция, която трябва да се лекува. Разхлабена или нестабилна протеза, счупване, инфекция или нестабилна става не се лекуват с изключване на нерва. Аблацията само би отложила правилното лечение.

Отделен случай е напредналата артроза, при която функцията вече се губи. Аблацията може да намали болката, но ако ходенето и ежедневието продължават да страдат, отлагането на операцията има цена.

За това кога изчакването започва да вреди, прочетете тук:
https://www.dryordanov.com/blogsidebyside-/vredno-izchakvane

Накрая, болка, придружена от температура, необяснимо отслабване, внезапно появила се слабост или изтръпване на крайника или нарушен контрол върху уринирането, изисква първо изясняване на причината, а не процедура.

Всички неоперативни методи за лечение на болката, които прилагам, са събрани в раздела „Терапия на болката“:
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov

Често задавани въпроси

Това същото ли е като аблацията на сърцето?

Не. Принципът е сходен, загряване на малък участък тъкан с радиофреквентен ток, но при сърцето целта са участъците, които предизвикват ритъмното нарушение. При лечението на болката целта е само малкият сетивен нерв, който пренася болката от ставата или от дадена зона.

Боли ли процедурата?

Процедурата се прави с местна упойка. Усеща се убождането, а по време на пробната стимулация се усеща изтръпване в зоната на болката. В следващите дни мястото може да е болезнено.

Кога ще усетя ефект?

Облекчението често не е веднага. Обикновено се развива постепенно през първите дни и седмици след процедурата.

Колко трае ефектът и може ли да се повтори?

В проучванията ефектът обикновено трае от няколко месеца до около година, защото нервът израства отново. Когато болката се върне, процедурата може да се повтори.

Може ли кракът да изтръпне или да отслабне?

Аблацията е насочена основно към сетивни нервни клонове, затова не води до слабост в крайника. Възможно е временно изтръпване на кожата над третираната зона. При нерви, които съдържат и двигателни влакна, се използва импулсният вариант, който не разрушава нерва.

Използвани източници

  1. Choi WJ, Hwang SJ, Song JG, Leem JG, Kang YU, Park PH, Shin JW. Radiofrequency treatment relieves chronic knee osteoarthritis pain: a double-blind randomized controlled trial. Pain. 2011;152(3):481-487.

  2. Davis T, Loudermilk E, DePalma M, et al. Prospective, Multicenter, Randomized, Crossover Clinical Trial Comparing the Safety and Effectiveness of Cooled Radiofrequency Ablation With Corticosteroid Injection in the Management of Knee Pain From Osteoarthritis. Reg Anesth Pain Med. 2018;43(1):84-91.

  3. Almeida M, et al. Efficacy and safety of minimally invasive interventions targeting the genicular nerves for knee osteoarthritis: A meta-analysis. Osteoarthritis Cartilage. 2025;33(5):535-547.

  4. Barreto RB, Barreto AJ, do Nascimento ALM, Carvalho DMB, Queiroz B. Efficacy and safety of genicular nerve ablation techniques for knee osteoarthritis: a systematic review and meta-analysis of sham-controlled randomized trials. Pain Med. 2026;27(4):449-461.

  5. McCormick ZL, Reddy R, Korn M, et al. A Prospective Randomized Trial of Prognostic Genicular Nerve Blocks to Determine the Predictive Value for the Outcome of Cooled Radiofrequency Ablation for Chronic Knee Pain Due to Osteoarthritis. Pain Med. 2018;19(8):1628-1638.

  6. Kolasinski SL, Neogi T, Hochberg MC, et al. 2019 American College of Rheumatology/Arthritis Foundation Guideline for the Management of Osteoarthritis of the Hand, Hip, and Knee. Arthritis Care Res (Hoboken). 2020;72(2):149-162.

  7. Kolasinski SL, et al. 2026 Update of the American College of Rheumatology Recommendations for the Management of Osteoarthritis of the Knee, Hip, and Hand. Arthritis Rheumatol. 2026.

  8. Cheppalli N, Bhandarkar AW, Sambandham S, Oloyede SF. Safety and Efficacy of Genicular Nerve Radiofrequency Ablation for Management of Painful Total Knee Replacement: A Systematic Review.Cureus. 2021;13(11):e19489.

  9. Bhatia A, Hoydonckx Y, Peng P, Cohen SP. Radiofrequency Procedures to Relieve Chronic Hip Pain: An Evidence-Based Narrative Review. Reg Anesth Pain Med. 2018;43(1).

  10. Lord SM, Barnsley L, Wallis BJ, McDonald GJ, Bogduk N. Percutaneous radio-frequency neurotomy for chronic cervical zygapophyseal-joint pain. N Engl J Med. 1996;335(23):1721-1726.

  11. Juch JNS, Maas ET, Ostelo RWJG, et al. Effect of Radiofrequency Denervation on Pain Intensity Among Patients With Chronic Low Back Pain: The Mint Randomized Clinical Trials. JAMA. 2017;318(1):68-81.

  12. Cohen SP, Bhaskar A, Bhatia A, et al. Consensus practice guidelines on interventions for lumbar facet joint pain from a multispecialty, international working group. Reg Anesth Pain Med. 2020;45(6).

  13. Cohen SP, Hurley RW, Buckenmaier CC 3rd, Kurihara C, Morlando B, Dragovich A. Randomized placebo-controlled study evaluating lateral branch radiofrequency denervation for sacroiliac joint pain.Anesthesiology. 2008;109(2):279-288.

  14. Chua NH, Vissers KC, Sluijter ME. Pulsed radiofrequency treatment in interventional pain management: mechanisms and potential indications. A review. Acta Neurochir (Wien). 2011;153(4):763-771.

  15. McCormick ZL, Patel J, Conger A, Smith CC. The Safety of Genicular Nerve Radiofrequency Ablation. Pain Med. 2021;22(2):518-519.

  16. Fuqua A, Premkumar A, Jayaram P, Wagner C. Complications and opioid-prescribing patterns following genicular nerve radiofrequency ablation versus intra-articular injection: a matched cohort study. Reg Anesth Pain Med. 2025;50(1).

Автор, медицинска редакция и отговорност

Автор и медицински редактор на тази статия е д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология, с клиничен фокус върху първично и ревизионно ендопротезиране на тазобедрена и колянна става, интервенционална терапия на болката и гръбначна хирургия.

Статията е част от пациентската медицинска библиотека на dryordanov.com и има образователна цел. Тя е създадена, за да подпомогне пациента в разбирането на симптомите, диагностичните стъпки, възможностите за лечение и логиката на медицинското решение.

Последна медицинска редакция: 31.10.2026 г.

Съдържанието е съобразено с актуални медицински източници, публикувани научни данни и клинична практика към датата на последната редакция. Медицинската информация обаче не може да замести индивидуалната преценка при конкретен пациент.

Тази статия не представлява индивидуална медицинска препоръка и не замества преглед, образна диагностика, консултация или лечение от лекар специалист. Решението за лечение трябва да бъде взето след медицинска оценка, съобразена със стадия на заболяването, функционалното ограничение, съпътстващите заболявания и личния риск.

Всички права върху съдържанието са запазени. Копирането, възпроизвеждането, преработването, разпространението или публикуването на цялата статия или части от нея без изрично писмено съгласие на автора не е разрешено.

Next
Next

Пролотерапия: какво представлява, при кои болки помага и къде са границите ѝ