Счупванията в горната част на раменната кост варират от стабилни травми, които могат да зараснат без операция, до сложни увреждания, изискващи остеосинтеза или раменна протеза. Решението зависи от разместването, качеството на костта, кръвоснабдяването на ставната глава, ротаторния маншон и функцията на пациента. Сред възможните късни последици са неправилно срастване, несрастване, аваскуларна некроза, посттравматична артроза и тежка скованост.

Лечението на раменната артроза без операция може да намали болката, да подобри съня и да запази важните движения. Най-често то включва промяна на натоварването, индивидуално дозирани упражнения, краткосрочно обезболяване и при подходящи случаи — вътреставна инжекция. Тези методи не възстановяват износения хрущял, затова ефектът трябва да се оценява според реалното подобрение във функцията и ежедневието.

Интервенционалното лечение на хроничната болка в рамото включва процедури, насочени към конкретна структура или нервен път чрез игла или специален електрод. Статията разглежда диагностичните, прогностичните и лечебните блокади, ролята на ехографското насочване, надлопатъчния нерв и различните радиочестотни техники. Тези методи могат да бъдат част от неоперативното лечение, да създадат период с по-ниска болка за рехабилитация или да подпомогнат пациенти, при които операцията временно не е подходяща. Те не възстановяват увреден хрущял или сухожилие и не заменят необходимото структурно лечение. Резултатът зависи от правилната диагноза, избраната нервна мишена и превръщането на намалената болка в по-добро движение и функция.

Артрозата на акромиоклавикуларната става засяга малкото съчленение между ключицата и акромиона. Дегенеративните промени са много чести и нерядко се откриват случайно без да причиняват болка. Симптоматичната артроза обикновено причинява локализирана болка върху върха на рамото, която се усилва при привеждане на ръката пред гърдите, движения над главата, носене на тежести или лежане върху засегнатата страна. Диагнозата се основава на симптомите, прегледа и рентгенографията, а при неясни случаи може да помогне диагностична инжекция под ехографски контрол. Лечението започва с промяна на натоварването, рехабилитация, медикаменти и понякога кортикостероидна инжекция. При продължителна доказана болка може да се обсъди дистална клавикуларна резекция.

Смяната на раменната става се обсъжда, когато артрозата е сигурно установена, болката и загубата на функция съществено нарушават ежедневието, а подходящото лечение без операция вече не осигурява устойчив резултат. Решението не се взема само по рентгенографията, възрастта или силата на болката. Значение имат сънят, самостоятелността, движението, състоянието на ротаторния маншон и костта, общото здраве и реалистичните очаквания от операцията.

Артрозата на раменната става представлява постепенно увреждане на хрущяла, костта и нормалната механика между главата на раменната кост и гленоида. Типичните симптоми са дълбока болка, скованост, хрущене, нощни оплаквания и постепенно ограничаване на активните и пасивните движения. Диагнозата се основава на симптомите, клиничния преглед и подходящи рентгенографии, а ЯМР и КТ се използват при конкретни показания. Тежестта на заболяването не се определя само от снимката. Лечението зависи от болката, функцията, състоянието на ротаторния маншон и костната анатомия. В началните и умерените стадии обикновено се започва без операция, а при напреднало разрушаване и значителна загуба на функция може да се обсъди смяна на ставата.

Разкъсването на ротаторния маншон, установено при ЯМР, не означава автоматично операция. Решението зависи от начина на възникване, слабостта и загубата на функция, размера и давността на разкъсването, отдръпването на сухожилието и състоянието на мускула. Статията обяснява кога е разумно неоперативно лечение, кога е необходима ранна хирургична оценка и как продължителното отлагане може да промени възможността за възстановяване.

Диагнозата при болка в рамото не се поставя само по образно изследване. Тя започва с разговор за началото на оплакванията, травмите, болезнените движения, нощната болка, слабостта, сковаността и евентуалното изтръпване. Клиничният преглед оценява активното и пасивното движение, силата, стабилността и възможен произход на болката от шийния отдел или периферен нерв. След това се избира изследване, което трябва да отговори на конкретен въпрос. Рентгенографията показва костите и ставните промени, ехографията оценява динамично сухожилията и бурсата, а ЯМР дава подробна информация за меките тъкани. КТ и ЕМГ/ЕНГ се използват при определени показания. Образната находка винаги се съпоставя със симптомите и прегледа.

Болката в рамото може да произхожда от ротаторния маншон, бицепсовото сухожилие, ставната капсула, бурсата, акромиоклавикуларната или основната раменна става. Понякога източникът е шийният отдел на гръбнака. Мястото на болката, провокиращите движения, нощните симптоми, слабостта и разликата между активно и пасивно движение помагат да се разграничат тендинопатия, разкъсване на маншона, артроза, замръзнало рамо, нестабилност и други състояния. Диагнозата се основава на разговора и клиничния преглед, а рентгенография, ехография, ЯМР или КТ се назначават според конкретния въпрос. Лечението може да включва промяна на натоварването, рехабилитация, медикаменти, инжекционни или интервенционални процедури и при определени структурни увреждания — операция.

Упражненията са важна част от лечението на много причини за болка в рамото, но програмата трябва да бъде съобразена с диагнозата и конкретния функционален проблем. При едни пациенти целта е възстановяване на движението, при други — подобряване на силата, контрола и поносимостта към натоварване. Натоварването се увеличава постепенно според реакцията на рамото, а трайното усилване на болката, слабостта или загубата на движение изискват преоценка.

Обезболяващите процедури могат да помогнат на човек да спи, да движи ръката и да участва в рехабилитация. Решението дали са достатъчни обаче зависи и от силата, движението и състоянието на ставата или сухожилията. Статията обяснява кога продължаването на процедурите е разумно, кога ефектът им трябва да се преоцени и при какви промени е уместна хирургична оценка. Тя не означава автоматично решение за операция.

Луксацията на рамото настъпва, когато главата на раменната кост излезе изцяло от ставната ямка. Най-често тя се измества напред и може да увреди ставната устна, капсулата, костта, ротаторния маншон или нервите. Статията обяснява какво трябва да се направи непосредствено след травмата, защо рамото не трябва да се намества самостоятелно и как продължава оценката след наместването. Разгледани са увредите Bankart и Hill-Sachs, причините за повтаряща се нестабилност и ролята на рентгенографията, КТ и ЯМР. Първата луксация невинаги изисква операция. Решението зависи от възрастта, активността, повторните епизоди, костната загуба и функционалните изисквания към рамото.

Ревизионната раменна артропластика е повторна операция върху вече протезирана раменна става, при която понякога се сменя само част от протезата, а понякога се изгражда нова реконструкция. Преди повторната операция трябва да се установи защо настоящата конструкция е загубила функция, дали има инфекция, колко кост е останала и какво е състоянието на мускулите и сухожилията. Именно тези фактори определят каква реконструкция е възможна и какъв резултат може реалистично да се очаква.

Инжекцията в рамото има смисъл, когато диагнозата, мястото на поставяне и целта на лечението са ясни. Статията сравнява кортикостероид, хиалуронова киселина, PRP, BMAC и пролотерапия, разглежда ролята на ехографския контрол и обяснява какво може реалистично да се очаква от всеки метод. Разгледани са и рисковете, както и моментът, в който повторните инжекции отлагат по-подходящо лечение.

Невъзможността да се вдигне ръката може да бъде причинена от силна болка, истинска мускулна слабост или ограничение в самата става. Основната диагностична стъпка е сравнението между активното движение, което пациентът извършва сам, и пасивното движение при преглед. Запазеното пасивно движение при силно ограничено активно повдигане насочва към увреждане на ротаторния маншон, болезнено потискане или неврологичен проблем. Когато и пасивното движение е ограничено, по-вероятни са замръзнало рамо, артроза или друга причина за истинска скованост. Статията обяснява псевдопарезата и псевдопарализата, избора на образно изследване и признаците, при които прегледът не трябва да се отлага.

Лечението на замръзналото рамо се определя от силата на болката, степента на скованост и реакцията към натоварване. Статията разглежда правилното дозиране на упражненията, рехабилитацията, медикаментите, вътреставната кортикостероидна инжекция и хидродилатацията. Обяснено е и кога при продължително тежко ограничение се обсъждат манипулация под упойка или артроскопско освобождаване на ставната капсула.

Болката около рамото може да произхожда от самата раменна става и сухожилията, от шийния отдел или от дразнене на нервно коренче, а понякога причините са повече от една. Разграничаването се основава на движенията на рамото и шията, характера и разпространението на болката, чувствителността, мускулната сила и рефлексите. Нито мястото на болката, нито един образен тест могат самостоятелно да поставят диагнозата.

Когато хроничната болка в рамото продължава въпреки подходящо лечение, нервната блокада може да помогне за временно облекчение и да даде информация за източника на болката. При подбрани пациенти след нея може да се обсъди радиочестотно лечение. Статията обяснява как се избират нервните мишени, как се оценява резултатът и защо намаляването на болката трябва да се проследява заедно с движението и функцията на ръката.

Механични проблеми след раменна протеза могат да възникнат както скоро след операцията, така и след години добро функциониране. Статията разглежда разхлабването и износването на компонентите, костната загуба, нестабилността и луксацията след обратна протеза, счупванията на акромиона и лопатката, перипротезните фрактури на раменната кост и увреждането на ротаторния маншон след анатомична протеза. Обяснени са характерните симптоми, ролята на рентгенографията и КТ и значението на сравнението с предишни изследвания. Не всяка образна промяна изисква операция. Решението за наблюдение, лечение на фрактурата или ревизионна операция зависи от болката, функцията, стабилността на протезата, костния резерв и причината за проблема.

Разкъсването на ротаторния маншон може да варира от малък частичен дефект до масивна увреда с отдръпване на сухожилията и промени в мускулите. ЯМР показва анатомията, но решението за лечение зависи и от болката, силата, функцията, давността и възможността сухожилието да бъде възстановено.